Темата за греха е вечна като земята. Ако се замислим по-сериозно и в друга посока, човешкият грях възниква още при създаването на света, по времето на Адам и Ева. Подлъгана от змията, Ева откъсва забранената ябълка и нарушава Божията заповед! Именно тогава Бог изпраща на хората добро и зло, а на жената отрежда с болка и сълзи да ражда децата си...
Всеки ден животът ни среща с хора, които сочат с пръст грешките на другите, без да виждат своите собствени. Истината е, че няма безгрешни хора. На света няма човек, който да не е съгрешил поне веднъж, а щом е кривнал от правия път няма право да съди никого. Никой не се замисля за своите грешки.
Всеки е вперил очи в другите и зорко наблюдава кой кога ще съгреши. Човек се опитва да бъде по-добър от другите с цената на всичко и животът се превръща в една надпревара за величие и кой е по-по-най... Хората стават все по-лоши, по-злобни, алчни и грешни. Но продължават да виждат само чуждите грешки, защото много по-лесно е да сочиш грешките на другите, отколкото да си признаеш: "Аз сгреших".
Но кои сме ние, за да съдим другите, нима не сме същите грешници, молещи за прошка? Много по-удобно е другите да са виновни, вместо сам да признаеш вината си. И когато някой каже: "Нека, който е безгрешен, пръв да хвърли камъка", никой няма да се осмели, защото всеки прави грешки, кой по-малки, кой по-големи. Но "човешко е да се греши, а божествено - да се прощава"...
Блудницата извършва грях от любов. Книжниците и фарисеите искат от Иисус да се изпълни това, което повелява законът, а именно да я убият с камъни. Бог надига за миг глава, но не за да каже "убийте я" или "пощадете блудницата", а за да каже: "който е без грях, нека пръв хвърли камъка върху нея". Силни думи, които са достатачни, за да спрат тълпата, готова да погуби грешната жена. Никой от тях не посмява да хвърли и един камък, защото всеки от тях е грешник. Кой по-малко, кой повече, всички те са хора и като такива правят грешки, от които после да могат да се поучат. Няма безгрешни хора, но човек, който се поучава от грешките си, е мъдър.
Има грешка - има и прошка! Грехът и прошката - това са две неща, с които човек се сблъсква почти всеки ден. Грехът - това е нарушаване на нормите и законите. Нарушаване на Десетте Божи заповеди и незачитане на Божията воля. Старите хора казват, че човек не бива да заспива сърдит.
Ако волно или неволно сте обидили някого, ако сте наранили неговите чувствата и достойнтвото му - извинете се, поискайте прошка. Защото понякога прошката закъснява - човек си отива от този свят, а съгрешилият цял живот ще носи вината и греха в себе си... Прошката е чудо, която на мига освобождава душата ни. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично и искрено, човек трябва да прости с цялото си сърце и душа, за да се пречисти от гнева и омразата.
Почти е невъзможно човек да не извършва грехове, но преди това трябва да помисли за примера, който ще даде на други хора, да помисли за наказанието и накрая да поиска прошка. И освен на другите, човек трябва да прости и на себе си.
А ако някой смята, че е безгрешен – нека пръв хвърли камъка.
Автор: Дидка Симеонова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
