Някога мъжете бяха ловци! Жените пък – покорни домакини.

Пещернякът излизаше да преследва плячката си, а неговата спътница го чакаше да се прибере с улова и да приготви вечеря - стил алангле в своя каменен дом.

Жената беше тази, която поддържаше огъня в семейното огнище, отглеждаше и възпитаваше невръстните хомо сапиенсчета и всеки знаеше своето място.

Минаха векове, хилядолетия и еволюционни стадии и господата започнаха да ходят на лов, ала само за удоволствие. След това се събираха на сладка раздумка край камината и пиеха ароматно уиски.

Дамите, от своя страна, пък кокетничеха и подчертаваха извивките на кръшните си тела, присвивайки плътно корсетите си.

Това обаче беше много, много отдавна...

Днес мъжете вече не ловуват и не стрелят по дивеча с прашки. Вместо това думата, използвана като название на хладното оръжие в праисторическите времена, днес се е настанила в лингвистичното пространство като синоним на оскъдно бельо.

Сега мъжът с прашката не стреля по дивеча, а я използва за облекло, пазейки друг вид "звяр". 

От своя страна дамите вече не се интересуват особено как да подчертават формите си чрез банели и чашки. Всъщност, чашките вече са на масата и те пият от тях, дори повече и от господата.

Изведнъж функциите на предметите, характеризиращи половете, се промениха тотално. Макар да се възползват от същите вещи, единствено звуковият състав на думите остана непроменен, но интересите и социалната принадлежност на съвременните Адам и Ева се преобърнаха.

Резултатът?

Мъжете с прашки, жените – с чашки.

Как се стигна до тази размяна? От край време на господата се възлага обществената роля на "силен пол". Те трябваше да са смелите рицари и доблестните джентълмени, които имаха властта да ударят респектиращо с чашката по масата и да заявяват тежката си дума. Твърде уморително и отговорно, не мислите ли?

Дамите пък често бяха подценявани, а в миналото думата им рядко се чуваше. От тях се искаше само да са верни на съпрузите си и предани към дома и децата. И едните, и другите живееха според строго канонизирани догми, които не им даваха правото да изразяват светоусещането си и да бъдат щастливи.

Сексуалната революция, демократичните промени и придобиващите все по-широки аспекти човешки права и свободи се отразиха върху психиката и начина на мислене. Днес всеки знае, че има възможността да бъде този, който пожелае и какъвто се чувства в кожата си. Така и стана!

Сега царуват нови правила! Мъжете могат да си позволят малко повече суета, дамите – храброст!

И прашките, и чашките вече не могат да бъдат асоциирани с конкретен пол. Те са просто унисекс предмети, които са въпрос на избор от тяхна страна. Номерът на чашките на сутиена, както и количеството на консумирания от чашките алкохол, лесно може да се увеличава и увеличава.

Дали прашките са оръжие, или оръжието са прашките? Призмата е пречупена и всеки вижда истината спрямо освободеността и въображението си.

Единственото неясно остава какво е бъдещето пред този нов установен ред?

Какви ценности ще останат за поколенията напред?

Може би вече няма да разчитаме еднозначно на това мъжът и жената в своята свещена сила на семейство да създават, възпитават и отглеждат наследниците си.

Тази функция вероятно ще бъде поверена на онова, на което все разчитаме, че "работи" вместо нас в наша полза – техниката и благата на научния прогрес.

Така на половете няма да им се налага да влизат в тези така чужди и непривични социални рамки, в които обществото винаги ги е поставяло.

Очаква ни неподозирано бъдеще...

И докато мъжете се перчат с прашки, а жените надигат чашки, децата ударно растат пред компютрите, съхраняващи живота си във... флашки!

Добави ни в предпочитани източници в Google