На 9 ноември рожден ден празнува Александър Морфов – едно от най-разпознаваемите и ярки имена в българския театър. Режисьор с неподражаем почерк, смел творец и човек, който никога не е оставал безразличен към света около себе си. Ражда се през 1960 г. Днес, повече от шест десетилетия по-късно, името му продължава да бъде свързано с едни от най-обсъжданите, награждавани и запомнящи се театрални спектакли у нас. Той не се страхува да експериментира, да предизвиква публиката и да поставя неудобни въпроси.
От математическата гимназия до голямата любов към театъра
Малцина биха предположили, че пътят на Александър Морфов към изкуството започва далеч от театралната академия. Той израства в семейство, в което дисциплината и културата имат важно място. Баща му Морфи Морфов е офицер, а майка му Недялка Морфова е учителка по руски език и литература, занимава се с музика и дирижира фолклорен хор и ансамбъл в Сливен. Александър завършва математическата гимназия „Проф. д-р Димитър Табаков“ в Сливен. След казармата започва да учи в Техническия университет във Варна. Именно там обаче се случва нещо, което променя посоката на живота му. Той се включва в университетската театрална трупа, ръководена от актьора и режисьор Стоян Алексиев. Срещата с театралното изкуство се оказва съдбоносна. Морфов напуска университета и започва работа в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен като сценичен работник и осветител. През 1984 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където учи режисура за куклен театър в класа на проф. Юлия Огнянова. По-късно завършва и кинорежисура при Георги Дюлгеров.
Александър Морфов – режисьорът, който промени представата за театъра
Първите му професионални режисьорски опити са в Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“. През 1990 г. поставя „Политическо кабаре“ – спектакъл, който още тогава подсказва, че пред публиката стои творец със собствено мислене и отношение към действителността. През 1993 г. Морфов започва работа в Народния театър като режисьор. Сред ранните му постановки са „Дон Кихот“ и „Бурята“, а по-късно идва и „Сън в лятна нощ“ по Шекспир. Театралният му език е различен. Той смесва комедията с драмата, гротеската с реализма, класическите текстове със съвременни послания. В неговите спектакли има динамика, силна визуална образност, музика, хумор и неочаквани режисьорски решения.
През 1999 г. поставя „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“, а през 2004 г. създава един от спектаклите, които остават емблематични за кариерата му – „Хъшове“. Постановката по произведението на Иван Вазов се превръща в истинско театрално събитие. Тя представя познатата история по начин, който кара публиката да я преживее отново – с много емоция, енергия и силно чувство за принадлежност. Сред другите запомнящи се заглавия в творческата му биография са „На дъното“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Дон Жуан“, „Изгонването на бесовете“ и „На ръба“.
От София до Санкт Петербург – успехи на международната сцена
Талантът на Александър Морфов не остава затворен в границите на България. Между 2001 и 2006 г. той е главен режисьор на театър „Вера Комисаржевска“ в Санкт Петербург. Работи и на други престижни сцени в Русия, включително в Москва, а негови спектакли са представяни на международни театрални фестивали в различни европейски държави. Сред проектите му извън България се откроява работата по „Полет над кукувиче гнездо“, поставена в московския театър „Ленком“. Режисьорът работи и с международно признати артисти, сред които е и Михаил Баришников. Морфов е сред българските творци, чиито постановки получават признание не само от публиката, но и от професионалните театрални общности в чужбина.
Голямата любов – актрисата Рени Врангова
Зад силния характер и професионалната отдаденост на Александър Морфов стои и едно важно лично пространство – семейството. Той е женен за актрисата Рени Врангова. Двамата имат две дъщери – Неда и Сара. Любовта им е особено интересна и заради общия им свят – театъра. И двамата познават отблизо сцената, творческите съмнения, репетициите и онова специфично напрежение, което съпътства живота на артистите. В свое интервю Морфов определя семейството си като свой остров и споделя колко много обича близките си. Това е една от по-личните страни на режисьора, който иначе рядко поставя интимния си свят в центъра на публичното внимание.
Добави ни в предпочитани източници в Google
