Вежди Рашидов беше човек, който никога не оставаше незабелязан. Един от най-разпознаваемите български скулптори, творец с международно признание, бивш министър на културата и общественик, той остави след себе си не само впечатляващо художествено наследство, но и множество думи, които разкриват неговия характер и възгледи за живота.
Роден в Димитровград, преминал през тежки лични изпитания, големи професионални успехи и години в политиката, Рашидов никога не се страхуваше да говори открито. Понякога думите му бяха провокативни, друг път – изненадващо философски и дълбоко лични. Днес, когато се сбогуваме с него, си припомняме няколко негови цитата, които ни карат да погледнем по различен начин на мечтите, страданието, любовта, приятелството и смисъла на живота.
„Човек без мечти е като къща без основи.“
Може би една от най-красивите мисли, с които ще запомним Вежди Рашидов. Мечтите са онова, което ни дава посока, кара ни да продължаваме и ни помага да изграждаме живота си. Без тях дори най-красивата сграда може да остане празна.
„Животът взема едно, но ти дава друго в компенсация.“
Тези думи носят особена тежест, когато знаем през какво е преминал творецът. Още като дете той губи майка си – преживяване, което оставя дълбока следа в живота му. Но въпреки трудностите успява да намери своя път и да превърне изкуството в своя съдба.
„Страданието е урок за умния, а за глупавия – нещастие.“
Една категорична мисъл за начина, по който възприемаме трудностите. Болката сама по себе си не ни прави по-силни. Важното е какво научаваме от нея и дали успяваме да продължим напред, без да позволим на преживяното да ни сломи.
„Всяка сутрин с много слънце.“
Когато е попитан как иска да продължи живота си, Рашидов отговаря с тези няколко думи. Кратък, но красив отговор, който напомня колко ценни са простите неща – новият ден, светлината, възможността да започнеш отново.
„С омраза държава не се управлява.“
Вежди Рашидов често коментираше обществените отношения и политическата среда. Тази негова позиция е особено актуална и извън политиката. Омразата рядко създава нещо добро – тя разделя хората, руши доверието и оставя след себе си повече проблеми, отколкото решения.
„В ателието се чувствам в свои води.“
За Рашидов ателието никога не е било просто работно място. То е неговият свят, неговото убежище и пространството, в което можел да бъде напълно себе си. Дори през годините, когато заемаше високи държавни постове, той продължаваше да отделя време за творчество.
„Изкуството не търпи лицемерието.“
Творецът вярваше, че изкуството е дълбоко личен израз на човешката душа. То изисква искреност, смелост и свобода. Според него човек трябва да пази истинските си чувства и убеждения, вместо да ги променя според очакванията на околните.
А може би най-важното послание, което можем да вземем от думите му, е да не спираме да мечтаем, да създаваме и да намираме светлина дори след най-трудните дни.
Добави ни в предпочитани източници в Google
