Спомням си каква досада ми беше това (и все още е). Поръчат ми да си прибера стаята. Аз отивам, виждам плюшената маймуна, прибирам я.
Отивам в кухнята при мама.

- Готова съм!
- Не може да си готова толкова бързо!

Добре. Връщам се в стаята. Виждам куклата, прибирам я. И понеже не може да съм готова толкова бързо, сядам да си почета. По някое време мама се провиква:

- Какво правиш?
- Чета. 
- А готова ли си, че четеш?
- Даааааааа!

Естествено, идва и ми посочва всички разхвърляни вещи, които избират най-неподходящия момент да станат видими. И пак си го отнасям незаслужено :)

Тъй като и дъщеря ми - Ането, гледам, е в същата ситуация, опитвам се да й помогна. С думи. (Безчувствена майка такава). 

Задачата "прибери си стаята" е твърде голяма и неясна за нея. Разбивам я на три части. 

Първо, угаси пожарите. Това са местата, където са започнали да се трупат разхвърляни вещи. Който не знае къде да сложи нещо, слага го там, и без друго е вече разхвърляно. И съчка по съчка става пожар. Ето, върху раклата има.

Второ, събери семействата по домовете им. Нещата, които са се изгубили и трябва да намерят братята и сестрите си. Ето тези флумастри по пода; лежат си беззащитни, сега някой ще ги настъпи. Сложи ги в къщата им, точно така. Пластмасовите динозаври живеят в онази кутия. Едно нещо да оставиш, и то няма да може да се прибере за вечеря.

Трето, оправи големите неща. Покривката на леглото, килима; малко работа, но на място. Слънцето на небето, рибата във водата. Така.Засега имам успех - ако искате, пробвайте :)