Да ти е сладко, мифло!

16.04.2018 17:00

Това не са размисли върху кулинарията. Нищо че ще говорим за тестени изделия и по-точно за пренасянето на названия върху начини на поведение, широко навлезли в житието-битието ни и срещащи се вече на всяка крачка, или по-точно през два статуса.

Кифлата, както всички знаем, е хубавка, най-често руса, обикновено тунингована, задължително добре поддържана, хващаща окото, облечена в последните писъци на модните трендове или на техните реплики.

Още от Авторите

Кифлата в обществото е с качества, сходни на тестения продукт със същото име. Има дъхави розови кифлички с ягодово сладко, има с обикновен мармалад, има малко поизсъхнали, има и бая баяти, но все кифли. Консумирани с наслаждение и умереност, засищат глад и избиват комплекси.

Първата работа на кифлата като се събуди е да си направи селфи – най-напред в леглото, после в банята, по-после както дойде – във фитнеса, в кафенето, в мола, накъдето я отведе денят, та до късна доба от някое шикарно заведение. Или от лъскава дестинация. Която кифла с какъвто купувач се е уредила. Толкоз за тази прослойка, без капка завист, пренебрежение или осъдителност.

Мифлата (не, няма печатна грешка, спомнете си как се шегуваме „Абе кифли-мифли, понички-монички…”) е нещо, дето много иска да е кифла, ама го раздава интелектуално, щото майката натура откъм външни привлекателности никак не е била щедра, да не кажа, че даже много голяма пестеливост е проявила.

Мифлата следователно залага на незримите неща, именно защото може да се опитва да ги демонстрира в напъните си да бъде забелязана. Тя щедро споменава Кафка, без да е чела ред от нея, заиграва се с братята Ортега и Гасет, изказва се пренебрежително за Борхес, защото го мисли за Букай, все Хорхе, нъл тъй, и защитава каузи. Обикновено пердута.

Като преброяване на синегушките по дължината на 42-ия меридиан, популацията на морските таралежи между 20-ия и 23-ия паралел (мифлата няма понятие от географски ширини и дължини, но демонстрира завидни познания), заклеймява русофилството и е опиянена от сиромахомилството, без да има точна представа и за двете, но важното е да е не каква да е, а европейска мифла и да боготвори Вагнер. Ако й пуснете увертюрата на „Танхойзер” под диригентството на Караян обаче, ще смръщи нос и ще каже, че не може да понася този руски боклук Шостакович.

Разбира се мифлата е винаги полюсна личност – със същата сила може страстно да обвинява Кърт Вонегът, че е заклал десет малки негърчета по време на Карибската криза в Близкия изток. Мифлата все пак в повечето случаи е завършила някакво вишо, извън запазената за кифлите територия на МИО. Мифлата крещящо демонстрира интелекта си, простиращ се в диапазона от кварталната баничарница до работното й място, което ненавижда, защото то не я заслужава.

Мифлата мрази всичко българско и родно, което не е по европейските стандарти, влюбена е в парфюмите на Живанши и редовно си ги поръчва от сайта, дето струват по 15 лева флакона, непрекъснато се оплаква от неприлични предложения, които я засипват на ЛС и нараняват женското й достойнство, защото мифлата е все пак жена или поне много й се иска да бъде. Красива, желана, след която мъжете се обръщат. На профила си е сложила фотка от ученическите години или плакат на някоя от каузите си. Мифлата не е задължително грозничка, но тъй като е минала на около 40 сухопътни мили от Ева Херцигова, избива ниското си самочувствие оплювайки всьо и вся, че са дебели или кльощави, че са куци, кьорави и сакати – в буквален или в преносен смисъл, че са заблудени овце, тъпи крави и мръсни нерези.

Мифлата е просто обикновена женица, която се изживява като Жана Д`Арк. Понеже животът й е сив и скучен, мифлата обвинява за това, че няма никакви постижения в която и да било област, комунистите, пацифистите хан Аспарух, строителите на съвременна България, както и разрушителите й, всяка публична личност, джипито си и международното положение.

Мифлата може да е възрастна госпожица или идеална съпруга с кротък мъж, към когото изпитва тиха омраза, защото е обикновен човечец, а не обикновен милионер. Мифлата си има кръг от ней подобни, тупат се по раменете, сплотяват се срещу някого, на чието място биха искали да бъдат, а зад гърбовете си се одумват коя прилича на сушена кайсия и коя се излага като кифладжийка, заявявайки че „Рейнско злато” не е любимата й оперета.

Щото нали Гьоте, Гьоте, знам те аз. Мифлата е боркиня. Тя знае, че столицата на Австралия е Сидни и може да спори аргументирано, какъв невежа трябва да си, че да викаш Канбера на камамбера.

Мифлата е бъкана с аргументи, копнати от гугъл, отстоява позиции, демонстрира принципи, защитава с голи гърди (малей, страх!) каузи, води битки, дава оценки като първа и последна инстанция, животът й е деен и изпълнен със смисъл. В социалната мрежа.

Честно казано, разбирам я.

Всеки иска да има интересен живот, всеки има право на интересен живот. Ама трябва да си го направи такъв извън екрана и клавиатурата. Ако себеизявлението ти е само в гръмки статуси и злобни коментари, в какъв полуфабрикат живееш?! Тъжна работа е да си мифла – велика си, а никой не те разбира, че даже не ти го и казва, ей тъй от едната куртоазия, та ти остават синегушките и морски таралежи, евроценностите и живаншито от 15 лв., горе долу Стамболов и „Ватерлоо” на АББА. Мифлата стои като Наполеон пред Вакарел и се гордее с това, докато замечтано топи залчета от уж виенска кифла в горчивото си кафе. Да ти е сладко, мифло. Кифлите вече са пуснали третото си селфи от Дубай.