Илиaна Смилянова
Митовете - целебни приказки за деца и възрастни, не разказват черно-бели, еднопластови истории. Те ни отварят врати повече навътре, отколкото навън, пренасят ни на сцената на вътрешния ни житейски спектакъл и ни помагат, през съпреживяването на съдбата на митичните герои, да осветим и “да нахраним” онези свои наши части, които са в съзвучие с мита, да напоим вътрешните си герои с жива вода, да ги съпроводим и подкрепим в техните приключения-изпитания.
Един от най-известните митове от гръцката митология е този за Нарцис - красив младеж, в когото се влюбват, но който не усеща и не цени любовта, докато не вижда отражението си, не открива красотата си в него и не се влюбва силно в самия себе си. За съжаление, там и остава.
Свикнали сме Нарцис да бъде даван за пример за егоцентризъм, за нездрав интерес към себе си, който възпрепятства свързването на човек с другите, отнема или блокира неговата съпричастност, отзивчивостта, щедростта му, способността му да се свързва и да споделя чувствата си и най-вече - любовта.
И в тази гледна точка има немалко истина. Ако застинем в това състояние - на прекомерно вглеждане в себе си, на вътрешна и външна ненаситност за собственото си (и не само) внимание, почти сигурно ще пропуснем истинската любов с всичките ѝ проявления и дарове.
Но целебните истории на митовете ни водят отвъд черно-бялата повърхностна представа и за приключения, и за герои, и за нас самите. Провокират ни да търсим истини отвъд привидното, да свързваме историите на героите със своите собствени вътрешни приказки, да откриваме ключове и подсказки отвъд крайностите и отрицанията. И да доразвиваме приключенията на собствената си житейска сцена. Тогава ще можем да преживеем и приключението на Нарцис - влюбването му в самия него, не като крайна спирка, не като нелечима диагноза и обреченост, а като необходим етап по пътя към истинската, цялостна и споделена любов.
Ако останем в плен на себелюбието си, ако не отворим сърцето и ума си за друг (да, не само сърцето, а и ума си, защото ние обичаме не само със сърцето, а и с ума си, и с цялото си тяло), не можем да придобием любовта, не можем да я усетим цялостно и да я споделим.
Но не можем да стигнем до нея и ако прескачаме себе си, ако отричаме, недовиждаме, омаловажаваме красотата си, ако си отказваме любовта си и затваряме сърцето си за себе си. Нарцис не усеща, не вижда, не разпознава любовта, докато не открива собствения си образ и не се влюбва в него - така, както обичаното малко дете се влюбва в себе си и се върти радостно около оста си.
Ще се разминем с любовта, ако изберем да тръгнем по който и да е от двата пътя - и ако недовиждаме и недолюбваме себе си, и ако замръзнем в тази фаза - на свръх фокусиране в своя образ и неговата значимост за нас.
И ако нарцисизмът е болестта, то точно Нарцис е лекарството за нея. Любовната хармония ще стане достъпна за нас, когато преминем отвъд преживяването на Нарцис. Когато съумеем да изпитаме обич и уважение към себе си и да продължим нататък. Когато срещнем дара на себелюбието с дара на любовта и уважението към друг човек, който и ни отразява, и ни допълва; който ни оглежда (както Нарцис се оглежда във водата), но не е само наше огледало - защото ни е е сроден, и ни е различен.
Който обича себе си, за да може да обича и нас.
Още от автора:
- Перфектният родител - мисия невъзможна
- 2024 - година на укротяване и женска сила
- Как да опазим вярата в тъмни житейски моменти
- Богат - беден или как да отворим вратите на изобилието от блага в живота ни
- За крайностите и златната среда Непосилната лекота на отпуската
