Здравей, мили мой!

Навън вали и времето е подходящо за носталгия. Такова време е за "обичам те". От съседния двор се носят звуците от банциг, но това не ми пречи да се наслаждавам на възможността за малко да бъда твоя.

Цялата градина е в цветя, мили мой. До жълтия розов храст посадих бяла магнолия. Наистина си отиват по красота. Има и божури, но те вече прецъфтяват. Момините сълзи се изплакаха и сега само дъждът напомня за тях.

Гледам цветята и си мисля за теб. Припомням си те.

Много съм щастлива, че кученцата вече пораснаха. Съвсем скоро ще трябва да се разделя с тях, няма друг начин, но реших да си оставя едно за мен. Женско е и се казва Кати. Не съм го кръстила на себе си, това име някак ѝ отива. Кати също ще стане моя много близка приятелка. Животните са прекрасни създания и винаги може да им се има доверие.

Мили мой, наскоро гледах стари снимки и почти успях да разпозная лицето ти. Брадата ти още ли е така черна или бялото вече се е настанило удобно между късите косми като диви жасмини? Би било хубаво да мога да те зърна отнякъде. Времето не е виновно, че не се виждаме. Виновни са обстоятелствата, знаеш.

Кати подскача около мен, върти се като пумпал и маха щастливо с малката си опашка. Даваш ли си сметка, колко щастливо може да бъде едно кученце? Годините се изтърколиха и си давам сметка, че някои неща е трябвало да науча от тварите, които не спираме да обичаме.

Харесваш ли още дъжда, мили мой? Липсва ми да стъпвам боса по тревата, докато вървиш до мен, а дъждът не спира да ни мокри. Хубаво е, че с теб не счупихме нито един чадър. И досега ненавиждам чадърите. Те крият небето от очите ми и сякаш погубват чувството ми за свобода и неприкосновеност. Чадърите са спасение за плахите хора.

Пиша ти, но не съм сигурна, че ще получиш това писмо. Понякога нуждата да напишеш нещо е по-силна от всичко друго и аз се отдавам на този порив. Отдавала съм се и на теб по същия начин – категорично нежно. Думите са красиви като цветята, техният аромат се крие в смисъла и аз не бих искала бързо да се лиша от удоволствието на този мирис.

Мили мой, налях ти чаша кафе. Две чаши на масата стоят по-добре от една единствена. Знаеш колко ме бива да украсявам масата. С всяка глътка кафе и с всяка написана дума образът ти се избистря, а горчивият вкус всъщност е сладостта на навика да харесвам кафето черно. С теб кафето се услажда още повече.

Навън продължава да вали, а Кати напира да излезе на двора. Тези дни непременно пак ще ти пиша. Ако не получаваш писмата ми, не се тревожи. Може да съм решила да не ги пусна по пощата. Може да ти ги пусна някой ден, когато най-малко очакваш вест от мен. В края на краищата, животът е непредсказуем, мили мой. Животът кара Edna жена често да върши странни неща.

До скоро, мили мой. Докогато. 

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.