Зимата и тази година дойде. Дворът побеля, къщите в съседство нахлупиха бели шапки, а от комините им излиза дим.

Снегът пречиства.

Да можеше да пречисти душите ни. Да можеше да ни направи по-меки един към друг.

Апатията ни е превзела като хрема. Няма отърване, нищо не помага. На всичкото отгоре е заразна. Апатията е вирус.

Двете ми кучета подскачат от радост. За тях снегът винаги е нещо ново и хубаво. Те нямат нужда от специални поводи да бъдат доволни. Животът им зависи от добрата храна, от топлия подслон и от ентусиазма, когато са разгонени. Май хората трябва да се поучат от тях...

По това време на годината жени продават топли гевреци в книжни чували. Тези жени се усмихват, докато те канят да си купиш геврек. С усмивките им мръсните трамваи стават по-незабележими, а студът не е толкова важен. Всичко зависи от нагласата, с която тръгваш да живееш поредния ден.

Чадърите не отиват на снеговалеж. Да сте виждали куче с чадър?

След малко ще изчистя стълбите от натрупания сняг. После ще се спретна в яке и джинси и ще изляза навън. Ще се разходя по неугледните софийски улици, без да обръщам внимание на коледната украса, защото тя и без това си стои от години. Ще се разхождам и ще се вглеждам в лицата на хората. Днес ще търся усмивките им. Надявам се да ги срещна. Когато вали сняг, детското в нас се завръща.

Споменът за снежните човеци от нашето детство може да победи апатията.

И задължително ще си купя топъл геврек.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.