Роден в Пазарджик, Йордан Дъбов изгражда първата си професионална идентичност в Прага, където учи джаз тромпет в Пражката консерватория. Той се утвърждава като активен джаз музикант с интензивна концертна дейност. През 2007 г. се завръща в България с ясна визия – да изгради култура на висококачествено кафе. Днес е в ролята на е водещ експерт, международен съдия в Cup of Excellence, Q-grader и основател на DABOV Specialty Coffee.

Семеен е, с любимата му жена са горди родители на три деца.

- „За мен кафето не е просто напитка, то е мисия, която започва от фермата и завършва във всяка чаша“ – Йордан, тези думи обобщават отношението ви към черната напитка. Нека върнем лентата назад - към началото на мечтата, превърнала се в реалност.

- Посланието важи с пълна сила. Началото е кафе и края е кафе. Трудно ми е да опиша всичко, което сме постигнали до тук. Всеки ден, без прекъсване и неуморно – фирмата вече е на 18 години, а преди това е стажът, който имам като бариста. Активната предприемаческа и посланическа дейност обаче е на осемнадесет.

- Любопитна подробност е, че преди старта на бранда и изобщо влизането в дълбините на кафе индустрията, вие учите джаз тромпет в Прага – как от света на музиката се озовахте в една напълно контрастна сфера?

- Връщам се към тези години с лека носталгия, защото отвреме-навреме си спомням този хубав живот, дори наскоро мои приятели от Прага, а днес много известни музиканти, имаха изява в София. Обадиха се, че ще дойдат, видяхме се и контрабасистът Томас Барош ми каза – момче, липсваш ни, липсваш на цялата ни музикална общност... Изпрати ми запис, в който бях участвал с едно трио, бях го позабравил. Каза ми, че съм бил голям талант, а отговорът ми беше – не, не бях. Аз като музикант, бях на кръстопът, трябваше да взема решение. Истината е, че съм свирил 30+ концерти на вечер, бях много активен.

- Кафето присъстваше ли в тези години?

- Да, през деня работех като бариста, а вечер бях на сцената. През 2006 година то стана моето хоби. После се превърна в основа, не го приемах като работа. Респективно никога не съм бил на работа или концерт.

В средата на 2008 година трябваше да взема решение – музика или кафе.

Не исках да ме търсят за кратко. Не бях сигурен и ме беше страх да се отдам на музиката, да направя завой и да се изхранвам от това. Реших да се занимавам с кафе, защото покрай хобито влязох във връзки с пекари на специално кафе. Ние бяхме първите със специално кафе в Прага, защото по това време се случи връзката. Казваха ми, че съм посланик, защото мога да комуникирам продукта с масата от хора, подобно на музиката... Но този път като използвам кафето като инструмент. Бяха сигурни, че може да се превърне в бизнес, а аз не знаех какво е бизнес, защото в нашето семейство тази дума е била табу и то дълги години. Роден съм през 1976 година и тогава, когато съм бил възпитаван – до седем или десет години, в които се формираш, бизнес нямаше. Тук ролята беше на моята съпруга...

Снимка:

- Тоест по това време жената, която е рамо до рамо с вас и в бизнеса, и в живота е присъствала?

- Да, точно така. Тя е доктор на науките, завършваше. Говорихме си по темата и я попитах – на къде... Ако беше музика, вероятно щеше да е Ню Йорк, аз вече бях печелил конкурс, бях ходил в Маями, бях свирил... Видях за каква конкуренция става въпрос и колко сериозни са нещата. Знаех, че няма да мина с вечерните концерти – час загряване в мазето на хотела и изява, а от другата страна беше кафето, нещо ново и то бизнес с кафе, в България... И към днешна дата за много хора е трудно. Беше рисково, особено за хора като нас, които не знаеха какво е бизнес, за да правим това, което обичаме. Ние не искахме да бъдем предприемачи, просто изключително много обичаме специалното кафе и искаме то да стига до хората...

- Що е то специално кафе и какъв е пътят му, какво го отличава?

- Това е кафе, което е оценено на много пазари и то високо, заради спецификата си. Добавя стойност къде е произведено, какви вкусове носи със себе си, те са по-сложни, по-интересни и по-комплексни. Заема едва 5% от общото произведено кафе в света.

Снимка:

- Не предлагате кафе, а създавате стандарт, разкажете ни за пътешествията.

- Пътувам до много и различни точки – Ел Салвадор, Панама, Мексико, Гватемала... Отнема ми около една година, през 2026 имам облог със семейството си, че ще направя повече от сто полета. След десетина дни заминавам към Централна Америка. За да имате специално кафе, моята работа не е да стоя в пекарната и да стоя до машините. Класната продукция се търси, намира се и се носи до тук. Ако искаме нещо – сами трябва да го постигнем. В началото на нашия бизнес, научихме точно това, че ако искаме високо качество, трябва сами да го договорим. Отивам поне шест месеца по-рано във фермите, преди физически кафето да е в България.

- Посетили сте над 1000 ферми, така ли е?

- Звучи много, но моята работа е да откривам нови възможности, най-вече да поддържам добрите отношения с онези, с които работим дългогодишно. Чест и удоволствие, че познаваме най-добрите. Колкото по-известни стават те, толкова по-търсени са... Хубавото е, че ние вече имаме контакт с производителите на най-добрата стока. Всяка година купуваме малко повече, а това е фантастично.

Снимка: Facebook/Screenshots

- Работите със съпругата си, има ли предизвикателства по пътя?

- Правило №1 е да решаваме конфликтите си.

Ние търсим конфликти, улавяме ги и не им позволяваме да станат катастрофи. Когато започнахме бяхме двама, а сега имаме 116 служители в България и много партньори, управляваме различни звена.

Проблемите са неизбежни, но ние ги свеждаме до работни казуси. Аз лесно паля и лесно изгасвам, моята съпруга пали и гасне една идея по-бавно, така сме се разбрали, за да не прегорим – ние решаваме задачата. Това е важното. Така гасим пожарите, които неизбежно ги има, във всяко семейство.

- Какво ви събра – сходства в характерите или различия?

- Имаме изключително силна връзка, всичко ни е еднакво. Ние обичаме едни и същи неща, радваме се на едно и също... Не сме зависими от много неща. Най-важни са децата ни и тяхното образование, да бъдат добре подготвени и да бъдат образовани. Тя прави едно, аз правя друго, ние сме като пъзел, който се нарежда с лекота, не решаваме битови проблеми, те не са приоритет. Например, дребните ремонти са на заден план.

- Имате три деца, какви са техните интереси?

- Ще е любопитно, ако те се сблъскат с това интервю (смее се). Защото в този момент ще разберат, че за нас е много важно те да бъдат добре образовани, сигурно ще си помислят, че им кроим нещо... Те се самомотивират, изключителни деца са! Те са фантастични, а аз съм един горд баща.

Голямата ми дъщеря е влюбена в психологията, пише книга. Вече има една зад гърба си.

Синът ми иска да учи в добро училище, непрекъснато ходи на уроци по физика и математика, трудно се наспива, но ходи... Трудно му е да се наслади на хобитата си, но сам отвътре знае, че образованието е приоритет. На най-малката й вървят нещата, тя попива като гъба, нещата при нея се случват натурално, вълнува се от танци и спорт. Помагат ни у дома, обичат да готвят и то добре. Активни са във всяка житейска и битова работа.

- Като човек на изкуството, по-либерален ли сте?

- Съпругата ми е по-строгият родител, но по отношение на музиката аз бях този, който удари по масата и каза, че няма да се занимават с това направление. Имаме пиано, ходеха на уроци, дори имаха концерти, до един момент, в който започнаха да подрънкват... Тя искаше да продължат, но аз виждах, че не горят в това. Ако искаш да се занимаваш с музика, трябва да си отдаден напълно, да го обичате, да чоплите... А не ги виждах. Правеха го отвреме-навреме. Бягаха от по-сериозните теми. Разубедих ги, пианото е у дома, имаме китара – ако имат желание, всичко е налично.

- За финал - в България няма книга за специалното кафе, не сте ли мислил в тази посока?

Все още не мога да отговоря на този въпрос, нека го оставим (смее се), за следващата ни среща.