Мона: Осъзнах, че съм дошла на този свят, за да давам добрина|Edna.bg

- Мона, завърши своята фолклорна трилогия с „Давам“, как се реализира музикалният проект от идея до факт?
- „Давам" беше това липсващо парче от пъзела, което когато наредих усетих промяна в себе си. Неслучайно избрах тази песен за завършек. През 2024 година се роди новата Мона, за първи път написах песен изцяло сама, това беше „Жива“. Осъзнах, че може би имам творчески умения... Когато правиш нещо за първи път в главата ти има колебания - това дали е достатъчно добро, дали ще се хареса на хората... „Жива“ беше странна песен, музикално произведение, което не бях чувала. Не знаех какво ще се случи с нея. Впоследствие хората я обикнаха. Написах „Сила“ малко след нея. И по време на творческия процес, осъзнах с каква мисия съм дошла на земята. Много дълбоко го почувствах, казах си, че ще бъде трилогия. Още по време на „Жива“ знаех, че това ще бъде проект, а не песен. Когато осъзнах, че съм дошла на този свят, за да давам добрина и да трансформирам негативната енергия, реших че ще завърша с „Давам“. Написах „Сила“ в момент, в който бях предадена, чувствах се безсилна в тази ситуация. Исках да манифестирам, че съм силна мома, че вярвам в добрината.. Тогава много неща се промениха в живота ми - и като артист, и като личност. Третата песен се променяше в процес. Това ставаше през последната година. Съдбата ме запозна с един много специален човек, човек, в когото видях огромен потенциал - да стане най-добрият човек на земята. Имаше нужна от една искрица. Тогава се вдъхнових и написах целия текст. Отидох в студиото при Роби, бях написала текста и музиката, той превъплъти моите идеи по най-добрия начин.

- Зад всяка една песен ли се крие емоция от действителността?
- Да. От „Жива“ до „Давам“ - зад всичко стои преживяване. Дори в „Мале“. Зад всяка една дума има конкретна емоция, което много ми помага в пеенето на живо, така мисля за думите и емоциите. Точно заради това се случва този обмен на енергия. Много хора са ми казвали, че не могат да спрат сълзите си след концертите. Не пея за негативните неща... Каквото пееш, това ти се случва. Колкото повече време минава, толкова повече настройвам съзнанието си да гледа положително. Всяка сутрин се събуждам с нови очи, наричам ги поглед на победата, щастието, влюбването...

- Семпла линия, бяла палитра, създаваща усещане за чистота и ново начало, какво вдъхнови видеото към песента?
- Беше много интересен процес. Отново работих с Виктория Караколева. Много държах да завърша трилогията с хората, с които съм я започнала. Това е една страница и един етап. Затворих една Мона, която вървеше плахо. Беше много хубаво, защото на терен бях с хора, които познаваха мен и творчеството ми. Предадоха естетиката, която нося. Бялото символизира добрината, която искам да даря. Худито е дело на баща ми, два дни преди снимките... Нямахме много време за подготовката. Беше ми странно, че ще заложим на една визия, в крайна сметка осъзнах, че не е нужно много, за да предадеш това, което искаш.

- Споменаваш Мона преди и Мона сега, коя беше в миналото?

Мона преди не знаеше коя е. Имаше тотално други мечти и цели. Беше много объркана, често страдаше. Музиката винаги е присъствала. Аз мислех, че ще ставам бизнесдама, записах „Реклама“, казвах си, че няма как да живея благодарение на музиката. И това спираше решенията ми. Това е убеждение, което е насаждано през годините, така стопираш развитието. Музиката беше нещо странично, мислех, че ще я правя за удоволствие. Имах тотално различни представи за живота, но след „Жива“ всичко се промени.

- Но ти си имала голяма подкрепа, както от страна на семейството си, така и от страна на артисти...
- Така е, но наистина съм била често тревожна, не се чувствах добре в кожата си. Аз съм такъв тип, ако аз не го почувствам - няма никакво значение. „Евровизия“ 2024 ми промени живота. Гледала съм конкурса, следила съм го през годините, ужасно голям фен съм. Моят мениджър Марин Колев беше организирал посещението. Беше в Швеция. Не мога да обясня точно какво се случи с мен и съзнанието ми, но докато гледах второто шоу усетих емоция, която ме разтърси из основи. Видях как хората използват най-силните си черти. А аз не знаех коя е моята. След известно чудене осъзнах, че това е фолклорът. Реших, че ще спукам балона и няма да се съобразявам с идеализираните образи в тази индустрия. Няма да бъда роб на цифри, талант не се измерва в цифри. Това беше моето прераждане. Когато се прибрах от Швеция, написах „Жива“ за четири минути. Тази година, по време на националната селекция, получих най-различни емоции, пъстър букет. За мен това е най-мачигното преживяване. За хората изглежда една седмица, но подготовката и психиката... Не съм се колебала за участието си.

- Очакваше ли тази вълна на позитивизъм?
- Тогава събрах най-много гласове във всичките социални мрежи. Много ясно се виждаше кой и какво. Обичта беше изненада. Тръгнах без очакване, бях наясно, че има хора с различни мнения... Исках да отида и да покажа това, което правя. За мен беше много важно да не изневеря на стила си. При мен има много смесване на елементи. Това се дължи на моите родители. Прабаба ми беше и народна певица...

- Енергията, която властва в семейството, ролята на родовата памет, колко ключова се оказва в творчеството?
- Много ключова. Писането на „Сила“ беше много важен момент в живота ми. Тогава осъзнах, че нещо или някой ме пази, почувствах го много силно. Казвам, че си вярвам в съдбата... Не са случайни думите ми. Ще видим дали са ми били правилни очите за света. Хубаво е да знаеш, че някой те пази. Аз съм Овен, при мен няма колебания, но понякога имам нужда да чуя вътрешното си аз.

View this post on Instagram

A post shared by MONA (@monaaaasp)

- Имаш подкрепата най-вече на своята малка сестра...
- Имам и брат - Влади. И двамата имате своите животи, много хора не знаят, че имам брат... Аз съм каката, той е с една година по-малък, а сестра ми с цели четиринадесет. Аз съм родена на 8 април, а тя на 9 април, беше точно като подарък. Аз и брат ми сме най-добри приятели, много се радвам, че сестра ми ми звъни за всякакви подробности - от това, че е ходила на балет до това, че й е паднало зъбчето. Това ме кара за бъда искрена, моите родители са ме научили. В същото време са били строги и справедливи. В хубавия смисъл, сега се чувствам подготвен за живота човек. Баща ми е креативен. Майка ми е другата крайност - тя е учителка по английски език. Балансът у дома е бил такъв, той винаги ме насърчава, тя ме кара да мисля.

- А сестра ти мечтае ли за голямата сцена, гледайки те?
- Когато беше по-малка се вълнуваше от пеене. Правех й музикални уроци. Свиреше по пет минути на пиано, не издържаше повече. Тя е твърде малка, но мисля, че не харесва това.. Харесва й кака й да е певица. Тя е по-свита. Веднъж я видях да се реди с феновете, за да ме гушне.

- Баща ти е известният дизайнер Мони Петров, той е „виновник“ за едни от най-впечатляващите ти визии, провокирали световен интерес. Лесно ли се сработвате?
- Много е интересно, динамично... Аз съм Овен, той Козирог. Обикновено скицирам нещо, умея. Рисувам, но не ми остава време... Или му казвам какво искам ден-два по-рано, за съжаление правя много лошо, защото знам, че това е баща ми и трябва да ми помогне. Аз съм артист, който много уважава мнението на другите артисти. Когато работя с други хора казвам - давай, твори. Интересно ми е да виждам как други артисти интерпретират изкуството си върху мен.

- С думи рисуваш „Мале“, какво те събра с Роберто Николов-Роби?
- Това беше мечта, попитах го, имах предварително написани разни нещица… С него работя страхотно в екип, той ме разбира страхотно, без да използвам много думи. Прави с аранжимента това, което може само той. Има някаква магия. Много се радвам, че песента е успешна, пуснахме я през септември, а до ден днешен е в класациите. Това ме прави радостна. Гледам по друг начин на колаборациите, мисля че е полезно и за двете страни.

- Какво ще последва в музикален план?
- Ще продължа в този стил, ще запазя стилистиката на трилогията, но ще има ъпдейт. Мисля, че много скоро хората ще получат нова и красива музика. Следващото нещо ще бъде неочаквано. Имам план до края на годината, предстои нещо специално.

- Какво правиш в свободното си време?

Преди три месеца практикувах йога, оцветявах... Сега единственото нещо, което искам да правя е да спя, просто съм в такъм период. Щастлива съм, че ми се случва тази красота. Надявам се да започна пак с йогата. Важно е да се грижим за психичното си здраве. Аз съм човек, който ходи на терапевт от няколко месеца и усещам промяна - една по-спокойна мисъл, взимам по-адекватни решения. Съветът ми е хората да се пазят, да се обръщат към специалисти, ако имат нужда.

- На 8 април, на връх рождения си ден, ще направиш подарък към публиката - бутиков концерт в София. Какво да очакват приятелите на изкуството?
- Обикновено празнувам вкъщи, със семейството си, ако може дори да е при баба и дядо, в с. Багренци. Такъв тип съм, празнувам най-много с две-три приятелки. За мен това е ден за осъзнаване, да си направиш равносметка и да си планираш бъдещите действия. Не че не си уважавах рождения ден, но не беше нищо специално. Тази година всичко тръгна много щастливо и емоционално, почувствах, че искам да празнувам. За първи път ще правя толкова грандиозно парти. Ставам на 22, това число в нумерологията е числото на човека, който сам гради света си. В момента се чувствам точно така.

- За финал - мечтаеш ли за международната сцена?
- Уважавам всичко, което е вплетено в корените ни. Но смятам, че светът има нужда да разбере за тях. Мисля, че след време ще се научи повече за нас, ние сме много адекватни - не говоря само за изкуство, имаме страхотни хора, българинът е най-великият човек.

Прочети още: