Какво прави живота ни сладък и кои са съставките, от които забъркваме собственото си щастие? В специално интервю за Edna.bg психологът Иван Иванов разказва за необичайния път от сладкарския цех до психологията и за книгата си „Животът ти е торта“. Чрез любопитната метафора на тортата той ни напомня, че убежденията, мислите, чувствата и действията ни оформят реалността, в която живеем. Защо толкова често се оставяме на автопилота, как сами саботираме удовлетворението си и как да поемем отговорност за собствения си житейски вкус – вижте в разговора за малките и големите съставки на един по-пълноценен живот.
1. Г-н Иванов, историята на книгата Ви започва доста необичайно – в сладкарски цех. Как се случи така, че от човек, който приготвя торти, се превърнахте в човек, който помага на другите да „приготвят“ по-добър живот?
На пръв поглед двете професии нямат много общо, но аз видях една интересна връзка между тях. В периода, когато работех в сладкарския цех, научих нещо просто – крайният резултат зависи от съставките, от техните пропорции и от начина, по който ги съчетаваме. Открих подобна закономерност и в човешкия живот. Нашите убеждения, нагласи, намерения, мисли, чувства, реакции и поведения са своеобразните съставки, с които всеки ден създаваме собствената си реалност. Така постепенно се роди идеята за книгата. „Животът ти е торта“ е естественото пресичане на два различни етапа от моя житейски път. От сладкарския цех взех метафората, а от психологията – знанията и разбирането за човека.
2. Имаше ли конкретен момент или преживяване, което Ви накара да изберете психологията като свое професионално призвание?
Не мога да посоча конкретен момент или преживяване, което да е определило избора ми. По-скоро това е интерес, който носих в себе си още от ранна възраст. От малък проявявам любопитство към човека, към неговия вътрешен свят, психика, мисли, чувства и мотиви, които стоят зад поведението му. Винаги ме е вълнувал въпросът защо хората възприемат едни и същи ситуации по различен начин, какво определя реакциите им и как се формира отношението им към света и самите себе си.
3. Като психолог ежедневно се срещате с чужди трудности, страхове и разочарования. Как успявате да запазите личния си баланс и какво Ви помага да не губите вяра в хората?
Личният баланс за мен е резултат от себепознание, вътрешна работа със себе си, съзнателни усилия и правилно подредени приоритети. В работата си ежедневно се срещам с човешката болка, страхове, загуби и разочарования. Това изисква не само професионални знания, но и емоционална устойчивост. Психологът трябва да умее да усеща, разбира и приема преживяванията на другите, но без да се слива емоционално с тях. Научил съм се да не губя вяра в хората, защото вярвам, че всеки човек може да сгреши и да загуби посока. Но това не означава, че заслужава да бъде крайно осъждан или че е изгубил възможността си да се промени. Зад всеки човек стои история, която невинаги познаваме. Вярвам, че грешките не определят цялата ни същност и че всеки заслужава възможност да се осъзнае, да поеме лична отговорност и да избере различен път.
4. Заглавието на книгата е много любопитно и достъпно. Защо избрахте именно тортата като метафора на човешкия живот?
Избрах тортата като метафора, защото вярвам, че животът не е нещо, което просто ни се случва – ние участваме в неговото сътворяване. А тортата е символ на сътворение. Както при нея, така и в живота, вкусът зависи от съставките, които използваме. Проблемът е, че често вкусът не ни харесва, но не осъзнаваме какви съставки влагаме в собствения си живот, а просто недоволстваме и обвиняваме обстоятелствата, другите хора или съдбата.
5. Казвате, че всеки ден забъркваме живота си от различни съставки – убеждения, нагласи, мисли, чувства, реакции и поведение. Коя от тези съставки според Вас има най-голяма тежест върху качеството на живота ни?
Ако трябва да откроя една от съставките, бих посочил убежденията, защото те стоят в основата на начина, по който възприемаме себе си, другите хора и света около нас. Нашите базови убеждения започват да се формират в детството под влиянието на семейната среда, възпитанието, думите и примера на родителите. С времето убежденията се превръщат във вътрешни правила, които често несъзнателно определят начина, по който мислим, чувстваме и реагираме. Но разбира се, всички съставки са важни, защото са част от една система. А по-важното е, че всички могат да се променят.
6. Ако животът е торта, какво се случва, когато вложим прекалено много от една съставка – например страх, контрол, гняв или очаквания към другите?
Както при приготвянето на една торта, така и в живота, прекомерното количество от определена съставка ще промени крайния резултат. В книгата разглеждам убежденията, нагласите, намеренията, мислите, чувствата, реакциите и поведенията като взаимносвързани съставки, чието съотношение има значение. Например, когато прекалено много мислим, но не предприемаме действия, е твърде вероятно да попаднем в капана на тревожността и безпокойството. Когато имаме добри намерения, но те не са подплатени с действия, няма как да постигнем желаните резултати и удовлетворение. Когато успеем да постигнем баланс между съставките, създаваме предпоставка за вътрешна хармония и удовлетворение. Ако искаме да променим вкуса на живота си, първо трябва да осъзнаем коя съставка преобладава, коя не достига и какво е необходимо да променим в собствената си рецепта. А осъзнаването се случва, когато честно се вгледаме в себе си.
7. Има ли съставки, които хората често пропускат, а всъщност са ключови за един удовлетворяващ живот?
Живеем в свят, в който много хора търсят удовлетворението предимно в материалните придобивки, постиженията и одобрението на другите. Рядко обаче се замислят какво се случва в собствения им вътрешен свят. В стремежа си да притежават повече понякога забравят да се запитат какви хора искат да бъдат. А човек може да притежава много и въпреки това да изпитва вътрешна празнота. Вярвам, че истинското удовлетворение не се измерва единствено с това, което имаме, а и с това, което носим в себе си, как живеем и какво даваме на другите. Може би ценностите и добродетелите са сред най-важните съставки, които често забравяме да добавим в рецептата на собствения си живот.
8. Можем ли сами да разваляме вкуса на живота си, без дори да го осъзнаваме?
Разбира се, че можем и дори твърде често го правим. Сами саботираме живота си чрез ограничаващи убеждения, негативни нагласи, неясни намерения, катастрофални мисли и деструктивни модели на поведение. По този начин, вместо съзнателно да изграждаме живота, който желаем, ние го разрушаваме.
9. Казвате, че една от основните Ви цели е да помогнете на хората да излязат от автопилота. Как изглежда животът на човек, който живее на автопилот, и по какво може да разпознае, че самият той е попаднал в този капан?
Човек, който живее на автопилот, често преминава през ежедневието си механично, воден от автоматични мисли. Рядко се замисля какво се случва във вътрешния му свят и защо реагира по определен начин. Сигналите, че си попаднал в този капан, могат да бъдат постоянното чувство на неудовлетворение и разочарование, вътрешно напрежение и повтарянето на едни и същи грешки.
10. Ако трябва да дадете на хората само една рецепта за по-удовлетворяващ живот, кои ще бъдат трите най-важни съставки?
Смятам, че всеки живот има своя уникална рецепта. Няма универсална и общовалидна, защото няма два напълно еднакви човешки живота. Всеки човек носи своя история и преживявания. Но бих искал да отправя едно послание към всички: каквото и да се случва в живота ви, носете винаги в сърцето си вярата, надеждата и любовта. Вярата – в себе си и в Бог, защото никой не е по-голям от Бог и никой не бива да се самозабравя и възгордява. Надеждата – че трудностите няма да продължават вечно и че имаме възможност да изградим един по-пълноценен живот. И любовта – към себе си и към хората около нас.
Иван Иванов е дипломиран психолог. Преминал е обучение в школата по позитивна психотерапия, курсове по личностно развитие и за лайф коуч. Водил е редица семинари, конференции и обучения. Провеждал е кампания в училищата в гр. Пловдив на тема „Заедно за свят без насилие“. В професионалния си път е работил в социални услуги за деца и семейства в риск, с възрастни хора в старчески домове, като паралелно с това развива своята частна практика.
Идеята за книгата се ражда по доста необичаен начин – докато самият той работи в сладкарски цех, преди да се посвети изцяло на психологията. В нея използва именно тази сетивна и достъпна метафора, че всеки ден забъркваме живота си с определени съставки: нашите убеждения, нагласи, намерения, мисли, чувства, реакции и поведения. Тъй като и животът, и тортата са символ на сътворение. И двете се сътворяват с определени съставки и ако не сме наясно какво влагаме – трудно можем да очакваме удовлетворение. За всяка от съставките има отделна глава в книгата.
"Основната ми цел е да помогна на хората да излязат от автопилота, да спрат да обвиняват обстоятелствата и да поемат лична отговорност за собственото си благополучие. Книгата предлага практически подход, като всяка глава включва техники и упражнение за справяне с личното неудовлетворение и негативните преживявания. „Животът ти е торта“ е замислена като личен път и психотерапия в страници. Тъй като забелязвам, че много хора имат нужда от промяна, но не знаят откъде да започнат. Други пък имат нужда от помощ, но не се осмеляват да я потърсят. В книгата има поучителни притчи, които са вдъхновени от реални случаи от практиката ми", посочва авторът.
Добави ни в предпочитани източници в Google
