Пред Edna пита този път говори Христина Джурова - една фина актриса, която крие огромен талант. Приятелите на изкуството я познават от редица успешни продукции, за последно звездата й изгрява в най-новия криминален сериал на NOVA „Дъждът оставя следи".

- Христина, влизате в обувките на главната героиня Ангелина Обретенова. Какво крие сюжетът на „Дъждът оставя следи“?

- Аз много харесвам формата на минисериалите, той е любим за мен. Не искам да казвам много, защото остава малко... Минаха три епизода. Става дума за криминален сериал, открити са кости в Рилския манастир. Този случай попада в ръцете на моята героиня, Ангелина Обретенова, разследващ полицай в ОДМВР Благоевград. За първи път й се случва нещо толкова голямо, в същия ден разбира, че е бременна. Тоест в един ден се преобръща напълно и личният й живот, и професионалният. Тя се опитва да лавира, а как успява и успява ли изобщо - тепърва ще разберем...

- Какво провокира положителния отговор от ваша страна за ролята?

- Поканиха ме на кастинг. Сцените ме впечатлиха. Харесах диалога, а това рядко ми се случва. Влюбих се в това, което прочетох, харесах и героинята, а след това прочетох и романа.

Мечтана роля е, благодарна съм, че ми се случи.

- Кои бяха основните предизвикателства на снимачната площадка?

- В България се снима много бързо, нямаме достатъчно добро финансиране за такъв тип продукции и следователно се снима скоростно, защото времето е пари. За първи път ми се случва да играя толкова голяма по обем роля - от сутрин до вечер, 15 сцени, всичко е едно след друго... Това понякога е изморително и излизаш от концентрация. Сред предизвикателствата бе и студеното време, спомням си как челюстта ми се стягаше от студа. Актьорски предизвикателства... Режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева са хора, които обичат да творят на момента, да импровизират, за да се постигне някаква автентичност. Това не го очаквах, но беше много приятно за мен, минах през една добра школа и наистина съм благодарна, че се срещнах с тях.

- Каква бе атмосферата в Рилския манастир?
- Специфична, дори да не си вярващ човек... Усеща се една необяснима енергия, за нас беше много приятно, защото в действителност живяхме заедно в рамките на пет дни. Имахме време да се сближим. Това е любим период за мен.

- Партнирате си с някои от най-обичаните имена у нас, сред които това на Герасим Георгиев - Геро. Лесно ли се сработихте?

- Прекрасно беше... Той е първо много талантлив актьор, изключителен професионалист и страхотен човек. Подходи с огромно търпение и доверие към мен. 

- Крими линията не ви е чужда, нека върнем лентата назад към „Братя“... Помните ли преживяното?

- Помня, за първи път снимах каквото и да е. Бях много уплашена.

За първи път се запознавах в правилата на киното.

Знаех, че трябва да започна да играя, когато чуя „начало“ и да не спирам да играя, докато не чуя „край“.

- Вярно ли е, че в ученическите си години сте искали да учите криминалистика?

- Да, не беше дълго време. По-скоро беше едно от многото неща, които минаваха през главата ми. Бързо се отказах, защото това е много тежка професия, а и също така - изключително отговорна. Не бих си го причинила.

- Пее, свири, танцува... Ген ли е актьорството?

- В семейството ми има артистични хора, но те не се занимават професионално с актьорство. Имат свои и различни професии. Със сигурност са хора, които изпитват афинитет към сферата на изкуството. Майка ми ме е водила на театър и на кино, точно те са и хората, които са ме записвали на танци и пеене. 

- Следят ли изявите ви на професионална сцена?

- Да и съм им много благодарна, правят го още от НАТФИЗ. Аз съм от Пловдив, те идваха на всеки един изпит, сега идват на всяко едно представление или премиера.

- Критични ли са или по-скоро - дават криле на мечтите?

- Критични, не са от онези родители, които не спират да повтарят колко съм прекрасна. Дори напротив. По-скоро са обективни, така и искам да бъде.

- Ти си възпитаничка на големия български режисьор Атанас Атанасов - извън литературата и сцената, кои са важните уроци, които получихте от театралния ветеран?

- Той ни учеше да не се взимаме прекалено на сериозно. Да имаме здравословно самочувствие, тоест самочувствието да е на база някакъв опит. Да се опитваме да бъдем максимално искрени в това, което правим на сцената. Учеше ни да работим добре в екип, да се отнасяме с уважение към другия и затова бяхме добър и сплотен клас. До ден днешен сме приятели.

- Предвид динамиката в професионален план, успявате ли да намерите време за почивка?

- Разбира се, лятото идва (смее се). Нямам план, но със сигурност ще направя така, че да обикалям екопътеки, водопади и планини с приятеля си. 

- Кои са местата, подарили ви ярък отпечатък?

- Вероятно най-силен отпечатък като усещания са ми останали от Пирин. На Кончето и връх Вихрен изпитах голям адреналин. Моята подготовка се базираше на издържливост, да вървиш с раницата и пр. Не съм правила подобен тип туризъм зад граница, но би ми се искало. С приятеля ми обичаме да пътуваме, искаме да ни се случва по-често, но нямаме тази възможност... Например, миналата година бяхме в Лисабон. 

- Къде могат да ви гледат приятелите на изкуството?

- В Малък градски театър, в спектаклите „Велика“, Трейнспотинг“ и „Скакалци“, чиято премиера ще бъде наесен.

- Уморяват ли ви репетициите и паралелно с това кино ангажиментите?

- Случва се понякога, но ми е неудобно да кажа, че се изморявам. Сладка умора е. Когато работиш това, което обичаш - не работиш.

- Коя е Христина Джурова, която публиката не познава?

- Със сигурност има лице, което не съм показвала. Най-добре ме познават близките ми. Те вероятно могат да кажат. 

- Каква е дефиницията ви за любов?

- Това е сложен философски въпрос, аз търся подкрепа, смисъл и грижа. Това е любовта във всичките й форми. 

- За финал - какво си пожелавате?

- Пожелавам си да имам работа, да се чувствам пълноценна, да работя по смислени проекти с добри хора и професионалисти.

Прочети още:

• „Дъждът оставя следи“ събра звезди на гала премиера в София
• В нов сериал: Герасим Георгиев-Геро и Христина Джурова разплитат престъпление в Рилския манастир