Биляна Петринска: Любовта не е само страст, понякога е топла супа след тежък ден
Ловецът на кафе Йордан Дъбов: Бях на кръстопът между джаз сцената и кафето
Мона: Осъзнах, че съм дошла на този свят, за да давам добрина
Какво е емоционална интелигентност: Разговор с психотерапевта Елеонора Гачева
Маги Томова призна: Имам човек до себе си (ВИДЕО)
Как числата могат да ни покажат каква е нашата съдба
Д-р Антоанета Матеева: Майчинската роля е биологично зададена, но това не е достатъчно
Edna.bg пита: Мира Профирова и малките ѝ тайни за здрава коса през зимата
- Анна, успявам да разговарям с вас буквално след две представления на сцената на „Народния театър“, а изглеждате повече от зашеметяващо... Каква е тайната на красотата?
- Това е илюзия, прикрита с грим (смее се). „Последният час на Мерелин Монро“ ми донесе толкова много емоции, наистина от дълго време не съм изпитвала подобно нещо. Заедно с публиката посрещнахме и рождения ден, слушахме песни и много плаках... Много съм щастлива, че имахме възможност да се докоснем до тази икона точно на тази дата – 100 години.
- В действителност визуалните прилики помежду ви са поразителни, как обаче се възприехте, когато за първи път се видяхте – с грим, прическа...
- Беше вълнуващ момент, не вярвах до последно, че приличам. Деян не спираше да ме убеждава. Аз виждам само и единствено бенката, която имам на същото място, но от другата страна. В момента, когато получих пробен грим и прибраха косата ми, стоях и не можех да повярвам, очите ми бяха отворени... Радвам се, че Деян видя тази прилика и се случи всичко, което се случи.
- Какъв е пътят на ролята? Кои бяха големите предизвикателства?
- Най-трудно ми беше да повярвам, че мога да го направя. Да повярвам в себе си и да си позволя да се докосна истински до нея. Исках да кача, а от притеснение свалих осем килограма за месец. Исках да кача, но от напрежението се получи обратния ефект. Година по-късно връщам формата си. Голям беше страха – как да пресъздам икона, която светът познава. Деян скоро беше казал, че Хамлет може да бъде представен по много и различни начини, но тук... Всеки познава нейният почерк, глас, поглед. Нямаш право на грешка. Когато започнах да чета и открих общите неща и това, че я разбирам – някак се хванахме за ръка, нещата потръгнаха. Деян ми помогна изключително много, той вярваше в мен от началото. Един от авторите ме попита дари съм щастлива – разплаках се. Мислех, че това е една невъзможна приказка.
- Любопитно е, че местата да следващите дати са напълно разпродадени.
- Няма места, има голям интерес. На 11, 30 юни и 1 юли гостуваме в Пловдив, на фестивала „Черната кутия“. Сърцето ми е в това представление. Това е нещото, което кара хората да дойдат, да искат да изпитат емоцията...
На финал винаги излизам и виждам емоциите, този момент е специален и неповторим. Понякога забавям, за да усетя любовта им.
- В живота и на сцена, лесно ли се сработихте с Деян?
- С него се работи изключително лесно, пасваме си и в личния живот, и в професионалния. Ние сме отбор, двамата срещу света. Запалени сме и нещата се случват много лесно, той ми дава пълна свобода и същевременно ме насочва към правилния път. Не е твърд режисьор, нещата се случват от самосебе си, аз съм му много благодарна, защото на мен наистина ми беше тежко. Той направи безценни неща за мен.
- Очите ти се насълзяват, от какво е провокирана тази емоция?
- Не съм спирала да плача от представление насам, страшна ревла съм си (смее се). Плача от щастие, наистина това, което се случва е вълшебно. Поглеждам нагоре и казвам благодаря.
- Забравихме ли хората да казваме „благодаря“, „обичам те“, „извинявай“?
- Със сигурност да. За жалост напоследък наблюдавам как нещата отиват в друга покоса, не извинявай, а – ти си виновен. Тове е тъжно. Аз самата се опитвам да не попадна в това торнадо от хейт и злоба, понякога усещам как ме засмуква. Истинските неща остават на заден план заради маските. Ти самият се чудиш как живееш и какво нямаш заради фалша... Затова се радвам, че в представление имаме възможност да накараме хората да оценят всеки момент и да се върнат към истинското. Винаги се обръщам към любовта, когато ми е трудно. Надявам се да бъде с мен до края, във всяка една сфера.
- Когато обичаш работата си, не работиш... Клишето се оказва истина. Подготвяш нови неща, ще вдигнеш ли завесата?
- На 2 юли излиза премиерата „Любовъртеж“ – ново представление, в което режисьор е Деян. Отново сме двамата. Пуснахме трейлър, който може да се греда в страницата на Пазарджишкия театър.
Ще бъде нещо много интересно и интригуващо. Когато попитах какъв жарн ще е, той отговори – романтичен екшън.
Забавляваме се изключително много. Със сигурност ще направив представление в София.
- Как релаксирате?
- Аз обичам да си у дома, да гледам филм и да чоплим семки. Хапваме някъде и се прибираме, не излизаме по клубове и дискотеки, предпочитаме да сме у дома, така ни е хубаво.
- Успяхте ли да се насладите на световни премиери като „Дяволът носи Прада 2“, на лентата за Майкъл Джексън?
- Не съм, изобщо нямах това време. Бях в предпремиерна треска. Ще наваксам, аз съм голяма фенка и на Майкъл Джексън. Чета различни отзиви. Нямам очаквания към продължението на „Дяволът носи Прада“.
- Ще успеете би да си починете през топлите месеци?
- Искам да отида до Варна, за да видя роднините и морето. Все ще измислим нещо, засега продължаваме с работата.
- За какво мечтаете?
- Мечтая да ми се случват все такива хубави неща, да спечеля битките, които водя със себе си...
- А за какво воюваш?
- За добротата, за чистотата... Не си усещам сърцето чисто и искам отново да повярвам, че доброто ще спечели. Искам да си върна детската наивност и да съм спокойна.
Прочети още:
- Анна Кошко и Деян Донков се гушкат в снега! (СНИМКА)
- Личната изповед на Анна Кошко за любовта с Деян Донков
