В новия епизод на NOVA LAB ГРИЖА водещата Даниела Пехливанова представя личната история на певицата Керана. Разговорът тръгва от сцената и светлините, но бързо достига до нещо по-дълбоко – как тя се грижи за гласа, тялото и здравето си в свят, който постоянно иска още и още от нея. И докато повечето хора след концерт търсят леглото, тя признава, че точно тези моменти я зареждат. Но я държат будна дълго, след като лампите и в спалнята угаснат.
Когато гласът спря да звучи
Певицата си спомня как открива по най-лошия начин, че сънят и гласът са пряко свързани. Преди години, когато започва да се занимава по-сериозно с музика, се случват множество ангажименти наведнъж – репетиции за първия мюзикъл, участия с групата, тренировки в седем и половина сутрин...
„Пеех постоянно и постоянно не спях и за някакъв много дълъг период си загубих гласа.”
Признава колко страшно е било: „За първи път ми се случваше и не бях сигурна каква е причината и колко време ще отнеме и дали изобщо ще се върна от там.” Нямала е опит, не е знаела как да се грижи за гласа си „Как изобщо разбираме, че имаме проблем, когато вече е изтощение и бърнаут тотално.”
Сънят като единственото лекарство
Осъзнава, че независимо от ситуацията, тя трябва да се наспи: „Нищо друго не ми помага така, както сънят.” Дори когато знае, че предстои концерт и трябва да пее, решението е едно - „Просто спи.” Въпреки това продължава да говори за безсънието в песните си – то се превръща в лайтмотив във всеки албум.
Методът, който побеждава безсънието
След концерт тя е изтощена, но и заредена. Адреналинът и кортизолът са високи, светлините още горят пред очите ѝ, музиката още звучи в ушите: „Няма как да легнеш и да си кажеш – хайде сега спи!” Открива техника, която нарича когнитивно разбъркване: „Избираш си дълга дума, например Месопотамия, и започваш с всяка буква да измисляш друга дума.” Това вкарва мозъка в състоянието точно преди заспиване, когато мислите стават странни и неконтролируеми: „Ако нещо ми е помагало, е това.”
Гримът – късно прозрение
До преди три години тя не притежава дори крем за лице: „Изобщо не се гримирах, даже докато живеех в Тайланд имах период, в който казах – не, аз съм над тия неща.” Но годините минават и тя започва да вижда промени в лицето си, които преди не е забелязвала. Решава да се научи да се гримира сама, защото често се е случвало някой друг да я гримира и тя да не се харесва.
„Хората правят най-доброто от това, което могат, но тяхната представа за теб често се разминава от твоята собствена за себе си.” Казва на гримьорите, че иска да изглежда все едно няма грим, но да е гримирана: „То това е по-трудното в грима.”
Красотата като свобода
Когато я питат какво е красота за нея, отговаря с една дума: „Свобода!”
Зареждането от движение
Изненадващо, тя споделя, че всъщност е тих и събран човек у дома: „Ако ме видиш вкъщи, няма да ме познаеш. Много съм тиха, обичам да правя пипкави работи с часове.” Но зареждането идва от ангажиментите и движението. „Колкото повече е натоварен графикът, толкова по-добре се чувствам. Това наистина ме зарежда.” Ако цял ден е била в движение, без проблем отива на тренировка. Но ако е прекарала деня вкъщи, трудно се мотивира „Трябва да си приложа онзи трик да се излъжа като си кажа – ще го караме полека-полека.”
Страхът от времето
Тя не крие тревогата си от остаряването „За първи път се почувствах възрастна на 23, когато задната цифра стана по-голяма от предната.” Най-голяма слабост са възрастните хора „Има нещо тъжно в това. Ние всички ставаме с надеждата, че оттук ще става по-добре” Когато си млад, имаш мечти и посока. Но когато знаеш, че най-хубавите години са в миналото, всеки изминал ден става по-труден.”
Любовта като спасение
В края на разговора връща фокуса към смисъла. Любовта в нейната цялост – към това, което правиш, към себе си, към семейството, към групата „Затова се занимавам с това – защото го обичам!” И въпреки че не помни кога за последно е почивала, знае, че всичко има време „Ако се появи ангажимент, винаги ще зачеркна всяка почивка.” Абонирай се за NOVA Lab. Твоят личен разговор започва тук.
