През последните години пробиотиците се превърнаха в панацея, използват се при лечението на почти всички болести. И това не е случайно, тези полезни бактерии (пробиотик означава за живота) ни защитават от вредните нашественици, участват в обменните процеси, понижават холестерола, укрепват имунната сситема, детоксикират.
В аптечната мрежа има над 100 вида пробиотици и са достъпни за всеки. В последно време обаче някои специалисти алармират, че с тях не трябва да се прекалява.
Тяхното становище се гради на факта, че всеки човек притежава уникална микрофлора и именно тя е в основата на доброто здраве. Външно внесените пробиотици могат да потиснат собствената флора и да настъпи дисбаланс.
Тоест здравият човек не се нуждае от допълнителен прием на пробиотици от аптеката. Още повече, че такива могат да се набавят по естествен път чрез храната.
Необходимо е да има баланс в количеството и качеството на храната и в ежедневното ни меню да присъстват храните богати на пробиотици. Това е особено важно за децата и хората приемащи медикаменти.
Кои са тези храни?
Киселото мляко е класика в жанра, именно от него са изолирани първите пробиотици, а носителят на Нобелова награда Мечников го обявява за храна на дълголетието и здравето. В него се съдържа уникалният Лактобацилус Булгарикум, който е от растителен произход и се изолира от зелените растения само на територията на България. Освен него, в киселото мляко се съдържа и стрептококус термофилис, с който си потенцират полезните свойства. Истинско кисело мляко може да се получи, ако си заквасите сами прясно мляко със закваска, купена от специализираните магазини. В магазините се продава био кисело мляко (доста по-скъпо), или поне купувайте мляко на което има знак БДС (Български държавен стандарт). Тези продукти се контролират от Агенцията по храните.
Друга млечна ферментирала напитка е любимият на руснаците кефир. Той се приготвя от козе мляко и ферментирали зърна кефир. Отличава се с високо съдържание на лактобацили и бифидус бактерии. Вече го има и по нашите магазини.
Ферментираните сирена (чедар, пармезан, гауда) също са богати на пробиотици. За предпочитане са полутвърдите и не много солени сирена.
С настъпването на есента и зимата трапезата се обогатява с още източници на пробиотици. Киселото зеле и неговият сок са пълни със здравословни бактерии и с витамини В, С, А, Е. Освен това то идеално прочиства червата, което създава условия за развитието на добрите бактерии и добро храносмилане. Единственият недостатък е голямото количество сол, затова е добре преди консумация зелето да се измие и дори да постои известно време във вода, която после се изхвърля.
Киселите краставички са другият любим продукт богат на пробиотици. Но тук не става въпрос за стерилизираните кисели краставички, приготвени с оцет. Пробиотиците се съдържат единствено във ферментираните краставички, които се приготвят подобно на зелето, без оцет, само със сол и преминали естествена ферментация.
Това се отнася и за останалите туршии приготвени само чрез ферментазия с вода и сол.
Хлябът с квас също е богат на пробиотици, но се приготвя трудно. Въпреки това вече може да се намери по магазините.
За любителите на екзотични вкусове богати на пробиотици са японското мисо (от ферментирали ръж, ориз, ечемик, боб) и темпе (ферментирала соя), корейското кимчи (азиатско зеле). Тях можете да си поръчате в съответните ресторанти.
