Преди години така се завъртяха нещата, че се оказах на семинар за щастие. Той включваше йога, различни дихателни упражнения и опити за поставяне на фокуса върху важните неща в живота, а именно – самите нас, вътрешния ни свят, здраве и добруване. В края на семинара ни казаха да си намислим едно съкровено желание и в следващите 40 дни да спазваме с усърдие насоките за по-добър живот, които са ни дали, и желанието ще се сбъдне.
Това, разбира се, ми се видя леко невероятно, защото не можех да си обясня как всекидневните сутрешни йога упражнения и дихателни практики биха помогнали на някого да си купи апартамент или да смени работата си, например.
Що се отнася до моето лично желание, така и не успях да формулирам точно такова, че да кажа после дали се е изпълнило или не. Явно семинарът не беше успял да ми помогне с фокусирането върху важните неща…
Замислих се обаче, че основната причина желанията ни да не се сбъдват или дори да го направят, да не се чувстваме по-щастливи след това, е неумението да ги формулираме правилно.
Например, дребните материални придобивки като дрехи, аксесоари и подобни не могат (и не трябва) да бъдат мечтани неща и съответно източник на щастие.
Ако много искаш една рокля, иди и си я купи или пък спестявай, докато можеш да си я позволиш, но се замисли дали наистина притежанието на точно тази дреха ще те направи щастлива? Запитай се къде искаш да отидеш с тази рокля, пред кого да се покажеш, в чий очи да блестиш неотразима?
Дали по-скоро не си мечтаеш за споделени чувства на любов и желание или подсъзнателно усещаш живота си прекалено сив и еднотипен, липсва ти тръпката на нещо ново и вълнуващо, липсва ти забавление? Ако пък наистина каквото искаш е точно една конкретна рокля и нищо повече, то честито, това е най-простото и лесно за изпълнение желание.
Но както с много други неща в живота, лесно постижимото не винаги е истински задоволително и ощастливяващо.
Желанията за материални неща не бива да се категоризират като “мечти”, а по-скоро като искане, което се поражда от разглезеността на света, в който живеем.
Защото едно е да си бос, гладен и бездомен, и да мечтаеш за топли дрехи, храна и покрив над главата си, друго е да се тръшкаш защо нямаш ей ония готини обувки и палто от витрината на магазина на Главната.
Всичко трябва да започне с точното фиксиране на мечтата. Какво е това, за което истински копнееш? Да пътуваш повече? Да имаш собствен дом или да смениш работата? Фиксираната ясно мечта се превръща крайната ти цел. Точно като планирането на пътуване, първо решаваш къде искаш да стигнеш. След това обаче идват по-важните неща, като – как точно да го направиш? Как да се организираш, какво е нужно да приготвиш, какви действия трябва да предприемеш и кога във времето ще е най-добре да реализираш всичко.
Трябва много ясно да определиш какви, колко и кога ще са стъпките, които ще те отведат до желаното място, твоята мечта. Затова когато сърцето ти нашепне какво точно иска, довери се на мозъка си да изгради план как да го получиш.
Действай смело и винаги имай наум, че нещата може и да не ти се получат. Понякога съдбата ни почуква по главата, разбърквайки плановете ни, за да каже, че сега не му е времето. Може би по-късно, може би никога, а може би ти дава безценно време да помислиш отново какви са твоите приоритети и дали наистина искаш това, за което мечтаеш.
Затова слушай себе си с отворено сърце и ясно съзнание, не позволявай на дребните страсти и желания да вземат връх. Бъди уверен, че каквото и да се случва, то ще е за добро, дори и когато не изглежда така.
След всяка буря грейва слънце и след края на всяка мечта се появява нова. Това е най-хубавият кръговрат в живота и от нас се иска само да го разберем и приемем, за да можем да му се радваме :)
