Липсата на граници може да се превърне в най-голямото ограничение

Липсата на граници може да се превърне в най-голямото ограничение
Снимка: Thinkstock

Илиaна Смилянова

Едно от най-благородните неща, които можем да направим за друг човек, е да не му позволим да ни се качи на главата.

Що за логика понякога имаме – около егоцентрични, сръдливи, нахални хора стъпваме на пръсти, те са много чувствителни, сакън да не ги разлютим, че ще си имаме неприятности. А услужливи, щедри, отговорни люде – а, те много носят, те ще разберат, тях няма нужда да ги жалим. Пък после светът се пълнел с хора, на които не можеш да разчиташ. Е що така, да се неначудиш...

Да си спестяваме здравословните ежедневни сблъсъци означава мързеливо да отлагаме разрешаването на проблемите – дотогава, докато нещата излязат извън (собствения ни) контрол. Дотогава, докато чуждият уж проблем не стане и болезнено наш. 

Ако си спестяваме конфликтите, после с лихвите ги преживяваме. Защото, ако все бягаме от нещо, то накрая отвътре ни намира. Честно и здравословно е във важни за нас ситуации да се конфронтираме добронамерено и навреме с когото и за каквото трябва, вместо да си затваряме очите пред недостатъците на човека и рано или късно да му обърнем гръб. А така да загърбим и част от себе си.

Честността е свързана с нуждата да се разкриваме и опознаваме, да изслушваме и да бъдем изслушвани. С куража да казваме какво мислим, как се чувстваме, кога и с какво сме в хармония, какво ни идва в повече и какво не ни достига. Със смелостта да се интересуваме и от „чуждата” позиция, да чувстваме другия в неговата нужда, радост и грижа. Но да държим и  той да познава и да уважава нашите желания и граници. 

Защото липсата на граници може да се превърне в най-голямото ограничение. В такива „безгранични” отношения редът се заменя от хаос, яснотата – от натрупано напрежение, отговорността – от своеволие, а на мястото на доверието се настаняват несигурността и тревогата, гневът и обидата.

Снимка: Thinkstock

Здравите и ясно очертани граници, умението да отказваме и да приемаме чуждите откази създават усещането за сигурност и защитеност. Тяхната липса не премахва противоречията помежду ни, а напротив – увеличава неяснотата, съпротивата и напрежението. И води до разпад на връзките.

Всеки от нас носи отговорност най-напред за себе си. И ако решим да я избегнем, да пренебрегнем нуждата от яснота и от промяна в отношенията с близки, колеги, приятели, познати, с „другия”, ако изберем да си спестим активността и да подменим отговорността с обвинения, то неминуемо ще превърнем чуждите проблеми в свои собствени, а временните разминавания -  в трайно отчуждаване помежду ни.

Ние непрестанно се регулираме един друг – с начина, по който се срещаме, по който се докосваме -  с очи, мисли, думи, чувства и дела. Всеки, на когото правим ненужни компромиси, пред чиито слабости и грешки си затваряме очите, рано или късно (много често подсъзнателно) ще се превърне в тиранин и ще се обърне агресивно и срещу нас. И ще има своето основание...

„Всичко, което се изисква от нас, е да приемем предизвикателството да излезем от удобното положение на жертва и да израснем до по-продуктивното неудобство на съоснователи.” (от книгата „Спонтанна еволюция”)

Защото пътят на най-малкото съпротивление много често ни води до най-големите проблеми, които са не само за моя и не само за твоя, а за наша, обща сметка.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент