Неделя.
Говорим си със сина ми за Възкресението. Той е на 5. Чета му Библия за деца. Там всичко, което искам да знае за Исус, е разказано малко по-достъпно, но не обяснява новите думи за детето – Светия дух, Пасха, смърт, Възкресение, Възнесение, безсмъртие...
Докато му разяснявам всяка нова дума в съдържанието, се отклоняваме поне десет пъти. Разговорът ни става дълъг, дълъг. Но никой не бърза. Неделя е.
- Възкресението е като да полетиш към небето – казва той. – А защо другите хора не политат?
- Хората сме грешни… - обяснявам думата "грешни" - А Бог е само един.
Синът ми знае, че хората живеят най-много около 100 години. Пита ме: "Добре, след като е възкръснал, ако е живял още сто години, значи пак е умрял." (обяснявам "безсмъртен")
Става дума за това, че Господ изпълнява нашите молби. А той ме пита: "А ако му се помоля за ново колело?"
Тук говорим за важните неща в живота, за които трябва да благодарим и да се помолим.
"Тогава кой е по-важен Господ или Дядо Коледа?" – пита сина ми.
Обяснявам разликата. Малко е трудно, защото има толкова много книги изписани и посветени на Дядо Коледа, театри, стихове, тържества, песни. Той изпълнява материални желания. Можеш да го видиш в детската градина, на улицата, та дори може да ти дойде вкъщи, на крака, ако си го поръчаш.
Разговорът ни е към своя край.
"Ти вярваш ли, че Господ е полетял към небето, като не си го видяла?"
Опитвам се да обясня защо вярвам…
- А ти искаш ли да повярваш? - питам аз.
- Ти какво избираш? – ме пита на свой ред той.
- Избрала съм да вярвам – отговарям аз.
Няма нищо по-хубаво от това през тази неделя да обясниш на някого защо си повярвал.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
