Една вечер, съвсем наскоро, трябваше да представя един млад поет. Млад, млад, колко да е млад? Както се казва напоследък. Ами – към тридесет и пет. Вече младостта е доста разтегливо понятие. Живеем дълго. А някои твърдят – и некачествено.

За това бих поспорил. И бих вметнал, че качественият живот си е задача на всеки един човек. И под качество, моля да се помни, никак не разбирам висока заплата и осем вида нетрайни колбаси в хладилника.

Но, както и да е. Млад поет. Представяне.

Той сам си го беше организирал, а аз трябваше да поговоря за него. И да прочета няколко негови стихотворения.

Аз се смущавам да говоря за други хора. Винаги имам чувството, че ще нараня някоя от деликатните човешки струни. Станали сме твърде деликатни напоследък. Бих казал – мнителни. Но за този момък не изпитвах никакви притеснения. Той беше талантлив.

Аз не щадя талантливи хора. Те са жилави бурени.

Талантът е най-чудният мехлем на света и с него талантливият лекува най-успешно хилядите рани и ранички от злоба и безразличие, които проклетият живот му осигурява всеки ден. Та така – аз изпитам състрадание към талантливите. Съчувствие. Но не ги щадя. Те трябва да са силни.

Момчето, между другото (хаха – как звучи само това “между другото“), се казва Росен Желязков. Наистина талантлив. Луд поет. Човек, който не спазва правилата. Даже граматичните.

Така и казах, когато започнах да го представям. Така казах: “Той, дами и господа…”

И се развълнувах и почти завиках:

“Той, мили приятели, даже не спазва правилата на граматиката! А камо ли наложените от робски времена правила за красивото и правилното писане!

По дяволите тия правила, по дяволите и на тия времена! Та той, дами и господа, даже на изреченията, на които трябва... забележете, някой ни е казал, че трябва да се сложи удивителна... той слага въпросителна! И обратното! Той, дами и господа, си прави каквото си иска!

И това е велико, дами и господа!”

Така казах. И после се размислих. И продължих.

“Защото, дами и господа, и без друго несвободите ни обграждат отвсякъде и ако няма някои такива, като Роската, които да ни покажат как се прави нещо свободно, нещо дишащо, нещо вихрено и неовладяно от рамки и юзди, ако няма такива примери – ние ще си живеем тъжния живот на коне с капаци, на катъри в хомоти, на юзъри на интернет услуги в мрежата и в матрицата. На мравки в какафоничния макет на нищото, наречено свят.

Ако няма примери за свобода, ние, дами и господа, ще мислим, че тя не съществува.”

А после седнах и заслушах стиховете на Росен. И си мислех: “Дали нарушаването на правилата и свободата е едно и също?”

А малко по-късно същата вечер имах среща с едно чудно красиво малко момиче – куклена актриса. Която трябвало да прави етюд по текст на Алеко Константинов. И тя, защото не успяла да намери нищо трептящо и резониращо с душата ѝ в публицистичния текст на Алеко, ни в клин, ни в ръкав, в последния момент, се явила на изпита си с текст на Георги Марков. И предизвикала скандал.

Свобода, дами и господа. Една свобода. Която резонира с душите ни.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google