Спомняте ли си картината “Обесването на Васил Левски”, запечатала една от най-трагичните сцени в българската история – Апостолът на свободата в усойния  февруарски здрач и страховити преспи до колене? Мрачното, но въздействащо изображение, пред което никой българин не е оставал равнодушен, е творба на художника Борис Ангелушев.

Талантливият творец е роден на 25 октомври 1902 г. в гр. Пловдив. Още като малък започва да рисува по тетрадките на по-големия си брат Живко, а баща му е първият човек, който го насърчава да развива уменията си. Атмосферата на взаимност в семейството спомага за израстването на Борис Ангелушев  като човек и художник.

Двадесетгодишен той заминава да учи в Германия “Приложна графика”, след като спечелва конкурс по история на изкуството. Там започва да илюстрира “Арбайте илюстрирте цайтунг”, който е трибуна на прогресивния немски печат и излиза в огромен тираж на няколко езика.

В тези години младежът създава карикатури и сатирични рисунки, насочени срещу зараждащата се тогава хитлеристка идеология под псевдонима Бруно Фук. Благодарение на  отявлените си антифашистки възгледи Борис Ангелушев е принуден да напусне Германия.

Завърналият се в Родината млад художник е в разцвета на творческия си порив и продължава да се развива главно като илюстратор.

Неговите рисунки са на корицата на “Моторни песни” на Никола Вапцаров, Вазовата “Немили – недраги”, “Приказки от Ханс Кристиян Андерсен”, “Чичо Томовата колиба”, “Принцът и просякът”, както и емблематичната книга на Алеко Константинов “Бай Ганьо”.

Неговото творчество е новаторско за времето си и поставя основите на оригинален стил на оформление на книгите, като не се ограничава само с илюстрирането.

Той  работи и върху създаването на нови шрифтове, утвърждавайки концепцията за цялостното въздействие на една книга, включващо оформление, корица, илюстрации, текст и шрифт.

Освен това  Борис Ангелушев рисува и живописните си платна “Аспаруховата конница минава Дунава”, както и споменатата по-горе “Обесването на Васил Левски” – картини, подвластни на историческата тематика и носещи несъмнено патриотичен заряд.

По негов дизайн са изработени и отпечатани многобройни пощенски марки, които той рисува на принципа на гравюрата или с мека четка. Негови творения са  корицата на първия брой на сп. “Жената днес” в далечната 1945 г.

След  1960 г. илюстрира научнопопулярна и научнофантастична литература, както и графичното оформление на първите броеве на сп. “Космос”.

Борис Ангелушев умира на 24 август 1966 г., а две години по-късно Съюзът на българските художници учредява награда на негово име за принос в изкуството на книгооформлението като признание за безспорните му постижения, талант и новаторство в този раздел на изобразителното изкуство.

В края на октомври се навършват 110 г. от рождението на именития художник, който с право може да наречем Чародей на българската илюстрация, защото ако текстът  на една книга е храна за душата, то нейните илюстрации са храна за очите и сетивата и вдъхват живот на героите и образите в печатното издание.

Добави ни в предпочитани източници в Google