Можеш да живееш с много хора. Човекът е приспособимо животно. Свиква с чуждите навици, с различния характер, с хъркането, с разхвърляните дрехи, с начина, по който някой стиска пастата за зъби. Свиква даже с липсата на любов. Точно затова никога не съм разбирал въпроса: „Мога ли да живея с този човек?“. Разбира се, че можеш. Въпросът е друг. Искаш ли? И още по-важното – когато този човек го няма, животът ти същият ли е? Не се жени за жена, с която можеш да живееш. Жени се за тази, без която не искаш. Разликата между двете изречения е разликата между съжителството и любовта.
Бракът не е кастинг за най-подходящ съквартирант. Не избираш жена според това дали се вписва удобно в графика ти. Поне не би трябвало. Тя може да бъде ужасно неудобна. Да спори с теб. Да те ядосва. Да те кара да преосмисляш решенията си. Да размести целия ти подреден свят и да остави обувките си точно там, където за стотен път си я помолил да не ги оставя. И въпреки това, когато я няма, тези обувки да ти липсват. Ето това е проблемът с истинската любов. Започваш да обичаш дори нещата, които те дразнят. Не защото си изгубил разсъдъка си. Макар че любовта определено помага и за това. А защото човекът постепенно е станал част от начина, по който усещаш живота.
Не ви пожелавам безпроблемна връзка. Такава няма. Пожелавам ви човек, с когото проблемите си струват. Жена, с която можеш да се скараш и след пет минути пак да искаш да ѝ разкажеш какво ти се е случило. Жена, на която първо искаш да се обадиш, когато имаш добра новина. И когато имаш лоша. Особено тогава. Жена, с която мълчанието не тежи. С която можеш да остарееш, без да престанеш да бъдеш любопитен какво ще каже след малко. Защото красотата се променя. Телата се променят. Животът със сигурност ще ви промени. Но ако след всичко това продължаваш да се обръщаш първо към нея – значи си избрал правилно.
Това няма нищо общо с болезнена зависимост. Можеш да оцелееш без всеки човек. Животът е доказал, че може да ни отнеме почти всичко и въпреки това на следващата сутрин слънцето нахално изгрява. „Не искам без теб“ е много по-силно от „не мога без теб“. В първото има избор. Във второто има нужда. А аз вярвам повече в любовта, която избира. Всеки ден. Понякога ядосана. Понякога уморена. Понякога с гръб към теб в леглото. Но на сутринта още е там и отново избира същата страна. Затова не търси удобната жена. Диванът трябва да бъде удобен. Любовта трябва да бъде жива.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Прочети още:
- Докосвай жена си и когато не искаш да я съблечеш
- Докато има Световен ден на женския оргазъм, не сме никакви мъже
- Не оставяй друг мъж да напомни на жена ти, че е жена
- Какво следва, когато спреш да флиртуваш със собствената си жена?
