Световният ден на женския оргазъм мина. Честито на празнувалите! Аз обаче се замислих за нещо друго. Докато женският оргазъм има нужда от специален ден и този ден не е всеки ден – не сме никакви мъже. Съжалявам, момчета! Може да се тупаме в гърдите колкото си искаме, да разказваме подвизи пред приятелите си и да се имаме за последните оцелели донжуани на планетата. Истината обаче не се интересува особено от мъжкото ни самочувствие. А истината винаги е при жената до нас. Тя най-добре знае колко струват приказките ни. И най-смешното е, че мъжете продължаваме да мислим женския оргазъм като някакво наше лично постижение. Все едно накрая някой ще ни връчи купа. Няма да ни връчи. И слава Богу.
Снимка: iStock
Проблемът е, че мъжете си мислят, че женският оргазъм зависи от тях. Не обсебиш ли ума на жената – няма значение какъв си в леглото. Това е. Можеш да знаеш всички номера на света, можеш да имаш самочувствие за трима и опит за още петима, но ако тя не те желае истински, цялата работа се обезсмисля. Сексът с жена започва много преди самия секс. Започва сутринта. В начина, по който я поглеждаш. В онова съобщение по средата на деня, което няма никаква друга цел, освен да я накара да се усмихне. В това да я гледаш как се облича и да си я спомняш съблечена. Във флирта, който не сте изгубили някъде между сметката за тока и въпроса какво ще вечеряте.
Жената има ум, фантазия и въображение. Събудиш ли ги – останалото се случва много по-лесно. Не ги ли събудиш – можеш да си останеш с прекрасното мнение за собствените си способности.
Снимка: iStock
Има още нещо, което често пропускаме. Жената не престава да има нужда да бъде желана само защото вече е наша. Тъкмо обратното. Тя трябва да усеща, че още я избираш. Че след пет, десет или двайсет години все още можеш да я погледнеш по онзи начин, който не се нуждае от превод. Не говоря за комплименти по задължение. Не говоря и за букет на Осми март. Говоря за онова ежедневно внимание, което държи желанието будно. Да я разсмееш. Да я изненадаш. Да я докоснеш без причина. Да не позволиш любовта да се превърне единствено в добро приятелство между двама души, които делят едно легло. Защото може да обичаш някого безкрайно и въпреки това да забравиш да го желаеш. Това вече е опасно.
Снимка: istock
Затова нека Световният ден на женския оргазъм си остане в календара. Нямам нищо против него. Само ми се иска да няма особено значение. Да бъде като деня на водата – хубаво е, че съществува, но никой не чака специалната дата, за да пие. Жената до теб не се нуждае от празник, за да бъде желана. Не се нуждае и от мъж, който непрекъснато доказва колко е добър в леглото. Нуждае се от мъж, който не е забравил как се стига дотам. През ума. През смеха. През доверието. През желанието. И ако наистина искаме да се наричаме мъже, може би е време да спрем да празнуваме женския оргазъм веднъж годишно. Знаете какво имам предвид.
Снимка: iStock
Добави ни в предпочитани източници в Google
