Август винаги си отива малко драматично. Не просто защото дните постепенно стават по-къси, а защото някъде между последния сладолед, последния уикенд на морето и първата мисъл за септември започваме да си правим сметка.
Какво направих това лято? Починах ли си достатъчно? Видях ли достатъчно? Бях ли достатъчно щастлива? Станах ли онази нова, по-добра версия на себе си, която сякаш трябваше да се появи някъде между юни и август?
Ако отговорът не е убедително „да“ на всички въпроси, идва познатото усещане, че сме изпуснали нещо. Че лятото е било прекалено кратко. Че другите сякаш са живели повече от нас – поне ако съдим по снимките им.
Само че лятото не е състезание. Не е списък със задачи, който трябва да отметнем до 31 август. И със сигурност не е изпит, който сме издържали или скъсали.
Преди да затворим сезона на банските, пясъка в чантата и вечерите, в които „само още малко навън“ изглежда като отлична идея, може би има няколко неща, които е време просто да си простим.
1. Че не отидохме на мечтаното място
Може би и това лято не стигнахме до онзи гръцки остров. Или не направихме европейското пътешествие, което планираме от три години. Може би отпуската се оказа по-кратка, парите – по-малко, а свободното време – почти несъществуващо.
И знаете ли какво? Това не прави лятото ни провал.
Понякога най-хубавият спомен не е от мястото, което сме отбелязали на картата, а от една вечер на терасата. От импровизиран пикник. От два свободни часа, в които никой не е искал нищо от нас.
Пътуванията не са доказателство, че сме живели добре. Те са просто една от възможностите да го направим.
2. Че не изглеждахме като „лятната версия“ на себе си
Всяка година сякаш получаваме невидимото напомняне, че до лятото трябва да сме готови.
По-стегнати. По-уверени. С повече тен. С нов гардероб, перфектна кожа и достатъчно самочувствие, за да не се интересуваме как изглеждаме по бански.
Само че телата ни не са сезонни проекти.
Не сме длъжни да се „подготвим“ за правото да отидем на плажа. Не е нужно да чакаме да станем по-слаби, по-млади, по-тонизирани или просто „по-добри“, за да облечем роклята, която харесваме.
Лятото вече ни се е случило. Със същото тяло, което сме имали през юни. И което, между другото, ни е пренесло през всички тези дни.
Може би заслужава малко повече благодарност и малко по-малко критика.
3. Че не прочетохме всичките книги и не изпълнихме всички планове
Имаше списък. Разбира се, че имаше. Книги за морето. Нов сериал. Рецепти, които ще пробваме. Спорт. Ранно ставане. Срещи с приятели. Разчистване вкъщи. Малко време за себе си.
И после животът просто си продължи. Работата не изчезна, когато температурите се повишиха. Умората също не си взе отпуск. Някои дни просто ни се е искало да лежим и да не правим абсолютно нищо. И това също е план.
Понякога почивката не изглежда като красиво организиран ден. Понякога е просто следобед, в който не сме продуктивни. И може би точно затова ни е бил нужен.
4. Че не бяхме щастливи през цялото време
Лятото има странна репутация. Очаква се да бъдем щастливи. Все пак е слънчево. Навън е топло. Всички някъде ходят, някого обичат, пият нещо студено и гледат залези. Но истината е, че тревогите ни не проверяват календара.
Можем да бъдем на прекрасно място и пак да се чувстваме объркани. Можем да седим край морето и да мислим за нещо, което ни боли. Можем да имаме „перфектната“ ваканция и въпреки това да не сме добре. И няма нищо нередно в това.
Щастието не е задължителният дрескод на лятото. Не сме провалили сезона, ако сме имали трудни дни.
5. Че някои хора останаха само в лятото ни
Може би някой не е останал. Приятелство е избледняло. Любовна история е приключила. Някой, с когото сме си представяли есента, се е оказал част само от юли и август. Боли, разбира се.
Но не всяко нещо, което свършва, е грешка. Някои хора идват, за да ни покажат нещо – за тях, за нас или за това какво вече не искаме да приемаме. Не е нужно да превръщаме всеки край в провал.
Понякога една история е била истинска, дори да не е продължила дълго.
6. Че не направихме „лятото на живота си“
В социалните мрежи винаги изглежда, че някой преживява точно това. Най-доброто лято. Най-красивата любов. Най-вълнуващото пътуване. Най-магическата вечер.
А ние може би просто сме работили. Пазарували сме. Спорили сме с близките си. Чакали сме на опашки. Опитвали сме се да намерим свободен паркинг. И сме се чудили как, всъщност, отново е станало август. И това също е живот.
Не всеки сезон трябва да бъде незабравим. Не всяка година трябва да има голяма история, която да разказваме след време. Понякога е достатъчно просто да сме минали през нея.
А ако все пак има нещо, което ще помним, то може да се окаже съвсем малко – песен, която сме слушали прекалено много, нечия реплика, миризмата на слънцезащитен крем или една случайна вечер, която не сме снимали.
7. Че не сме готови за септември
И ето го най-важното. Не сме длъжни да посрещнем септември като нов човек.
Не е нужно още от първия ден да сме организирани, мотивирани и готови за „ново начало“. Не е задължително да имаме план за есента, нови цели и перфектно подреден живот.
Може просто да ни е мъчно, че лятото свършва.
Може още да не сме готови да приберем банския. Да сменим сандалите. Да приемем, че вечерите ще стават по-хладни.
И това е напълно достатъчно.
Защото може би не е нужно да приключваме лятото с голяма равносметка.
Може просто да кажем: „Беше такова, каквото беше.“
Не перфектно. Не като на снимките. Не изпълнено с всичко, което бяхме планирали.
Но наше.
А септември?
Той няма да поиска от нас да сме готови още от първия ден.
Ще дойде така или иначе – с малко по-хладни сутрини, с нови планове, със стари тревоги и с възможности, които все още не знаем, че ни чакат.
Затова преди да кажем „лятото свърши“, нека първо си простим.
За всичко, което не направихме.
И да си благодарим за всичко, което все пак преживяхме.
Добави ни в предпочитани източници в Google
