Хора, хорааа!

Най-накрая дойде и пролетта! Ах, каква радост!

Тая зима много ни измъчи, бе, хора... Какви бяха тези студове, какво беше това нещо - ужас! Ставай рано за работа, а навън всичко в сняг, студ, колите затрупани - чисти половин час, па загрявай двигателя, па карай едвам-едвам... мокри
обувки, мрачни мисли, много дебели и неудобни дрехи... кофти.

А сега - красота! Ухае на живот! Джанките, люляците, липите... ах,че приятно! Птички пеят! Тука веднага ви давам едно стихотворение на Никола Вапцаров:

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

Пролетта ни дава усмивки, по-благи ставаме някак. Отново започват мисли за любов, за авантюри... малки романси, песни, танци ! Нов живот, нови емоции.

Дойде време за промени в битието и почистване на душите...

Желая ви много радости и чиста любов.

Да бъдем по-честни и красиви, защото живота ни дава тази възможност през този прекрасен сезон !