Как се разболяваме и как се оздравяваме: здравето е много повече от здраво тяло

26.03.2019 11:30

Разболяваме се всеки път, когато (се) лъжем, дори на дребно. Когато от вълшебници се смаляваме в хора, които не вярват в себе си, не се осмеляват да обичат и да бъдат обичани с всички последствия от това.

Оздравяваме се винаги, когато казваме истината за това какво мислим и особено за това какво чувстваме. Когато осъзнаваме все повече силата си и значимата си роля в ежедневния житейски сценарий.

Още от Авторите

Разболяваме се, когато обвиняваме някого или нещо за живота си и така превръщаме себе си в жертви. Когато се страхуваме от своята различна чувствителност и насила подменяме вижданията и усещанията си с чужди представи и страхове.

Оздравяваме се, когато решим да поемем отговорност за себе си и за начина, по който живеем живота си. Когато открием своя ритъм и се осмелим да го следваме извън матрицата на „няма време“.

Разболяваме се, когато си отказваме да творим. Когато възпрепятстваме и другите в стремежа им да се себеизразяват по свой си, уникален начин.

Оздравяваме се, когато растем и увеличаваме светлината във всичко, до което се докосваме с мисъл, поглед, дума, жест. Когато се помиряваме с различността (си) и отвъд нея проглеждаме за онова, което ни свързва в едно цяло.

Разболяваме се, когато започваме война с нещо или с някого, подлъгани от страхове за недостиг, глад, болести и свършек на света. Когато доброволно, осъзнато или не, се превърнем в слуги на чужди искания и интереси и загърбим желанията и нежеланията си.

Оздравяваме се, когато започнем да се грижим добре за себе си. Когато уважаваме границите си и с почит към себе си и другите работим търпеливо за своето и общото добруване.

Разболяваме се, когато загубим вярата в себе си и търсим навън патерица, на която да се опираме. Когато механично повтаряме чужди истини и сляпо следваме чужди пътища, избори и убеждения.

Оздравяваме се, когато се вслушваме и вглеждаме в себе си и вярваме във вътрешната си истина. Когато се осмелим да се променяме и си припомним как да лекуваме раните си.

Разболяваме се, когато се вторачваме в онова, което виждаме като грозно и уродливо, и искаме да го унищожим, макар и привидно с добри намерения. Когато затваряме сърцето си за част от хората и света.

Оздравяваме се, когато откриваме красотата във всекиго и всичко, което ни заобикаля. Когато започнем да виждаме и с очите на сърцето.

Разболяваме се, когато изневеряваме на настоящето си със спомени и фантазии за онова, което (не) е било или (не) ни се ще да бъде. Когато не вярваме на сегашното дотолкова, че да заживеем изцяло в него.

Оздравяваме се, когато се осмелим да заживеем тук и сега и да приемем с благодарност живота си такъв, какъвто е. Когато повярваме, че във всеки момент имаме нужните възможности и сили, за да го хармонизираме – не защото е лош, а защото може да бъде по-добър.

Разболяваме се, когато насилваме себе си както да правим онова, което не искаме, така и да не правим онова, което иска душата ни. Когато се гневим на другите за онова, което самите ние не се си позволяваме.

Оздравяваме се, когато личността ни е вярна на душата ни и следва нейните указания. Когато се отдаваме на всеки ден и нежно и кротко подкрепяме себе си в малките стъпки по пътя.

Разболяваме се, когато затворим сетивата си за бащата-небе или за майката-земя и за техните дарове и възможности. Когато предпочетем да сънуваме живота си, вместо да изживеем мечтите си.

Оздравяваме се, когато се осмелим да се родим, да присъстваме и тялом, и духом, да пуснем корени и да се свържем с онова, което е наш дом тук и сега, като помним и вечния си дом. Когато сдобрим в себе си небето и земята, духа и материята.

Разболяваме се, когато се въртим около недостатъците – свои и чужди. Когато разпиляваме времето и енергията си за маловажни, несъществени неща и се отдалечаваме от центъра.

Оздравяваме се, когато си спомним, че сме част от едно божествено цяло, което има нужда от нас и ние – от него. Когато откриваме божествения ред и смисъл навсякъде и у всекиго и му помагаме да се прояви с любов.