Работим ли или роботим: нека си отдъхнем, за да не издъхнем

ф
Снимка: Thinkstock

Илиaна Смилянова

Всеки от нас, като божествено създание, има непрестанна връзка с неизчерпаемия източник на енергия и вдъхновение. Но същевременно всеки от нас, бидейки и човешко същество, е ограничен в своите възможности.

Понякога забравяме това и загърбваме сигналите, които душата и тялото винаги ни изпращат навреме, за да ни предупредят за злоупотреба със себе си и за предстоящо изчерпване на силите ни.

Тогава изпадаме – временно или трайно, в състояние, в което губим желание, интерес и възможност да продължим напред с радост и лекота, да изпълним поети вече ангажименти и да поемем нови предизвикателства.

Работата е начин да сбъдваме себе си, да осъществяваме мечтите си, да (си) бъдем полезни. Но е важно да помним, че почивката е неотделно свързана с работата и че без нея и най-любимото ни занимание рано или късно ще се превърне в непосилно и вече нежелано бреме.

В целебната система на Цветята на Бах лекът за това нехармонично и разболяващо ни състояние е есенцията Маслина, Olive. Ето как Едуард Бах представя нуждата от нея:

За онези, които са страдали много умствено и физически и са толкова изтощени и уморени, че имат чувството, че вече нямат никакви сили за каквото и да било усилие. Ежедневието е за тях тежка работа, без никакво удоволствие.

ф
Снимка: Thinkstock

Въпрос на себеуважение е да познаваме и да изразходваме ергономично ресурсите си, да развиваме умението да намираме точния баланс между активност и пасивност и да не злоупотребяваме със Силата – включително и със своята собствена. Любов към себе си, към ближните и към света е да се грижим добре за себе си, да поддържаме осъзната връзка с любящия Източник, който е неизчерпаем, да търсим подкрепа и енергия под нужната ни форма, да приемаме помощ – както свише, така и от другите.

Защото не можеш само да даваш – нужно е да умееш и да получаваш. А приемането е висша форма на доверие.

ф
Снимка: Thinkstock

Добре е да знаем, че ни изчерпва както онова, което правим насила, макар и с убедителна мотивация, така и загърбените ни и неосъществени мечти и желания. Изтощава ни както прекомерното натоварване с наши или чужди очаквания, отговорности и задължения, които често по навик вече дори не подлагаме на съмнение, така и собственият ни нереализиран потенциал, който ежедневно пренебрегваме и изтласкваме на заден план – неосъзнато или с извинението „някога, когато му дойде времето”.

А времето никога не идва само. То идва с възможности, повикани от нашата смелост за хармонична промяна, от нашата решимост да си върнем удоволствието от изборите, които правим, от отношенията, които избираме за себе си, от интуитивните и верни стъпки, които предприемаме всеки божи ден.

ф
Снимка: Thinkstock

Да насилваме себе си до крайно изтощение не може да бъде добър избор за никого. Защото целта никога не оправдава средствата. И всяка стъпка по ежедневния ни път, за да даде смислени, добри и благи плодове, трябва да бъде направена с любов, радост и лекота.

*Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Още статии от поредицата Цветята на Бах можете да си припомните ТУК

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент