Как да си направим жива вода: от изтощение към вдъхновение

19.02.2019 14:30

Първата и решаваща стъпка към това да променим живота си е да започнем да го гледаме с други очи.

Ако наблюдателят е част от експеримента, както твърди съвременната физика, то тогава е добре да се запитаме как ние самите наблюдаваме – не само чуждия, но и собствения си живот. Дали сме вдъхновени и добронамерени поддръжници на собствените си усилия или водим явна и скрита подривна дейност в живота си, в дома си, в тялото си?

Ние, хората, сме изтъкани от противоречия, които по парадоксален начин ни помагат да намираме и да поддържаме баланса в живота си. Стремим се към сигурност, но същевременно имаме нужда от разнообразие, от обновяване, и то всеки ден. Опитите да се подсигурим, като изключим всяка (евентуална неприятна) изненада по пътя си, изцеждат жизнените сокове на ежедневието ни, превръщат ни от танцьори „свободен стил“ в роботи, които механично маршируват, изключили съзнанието си за неравноделните и непредвидими импулси на сърцето. А еднообразието, рутината са едни от най-големите врагове на жизнеността. Когато попаднем в техен плен, неусетно губим енергия, черпим от резервите си, без обаче да ги обновяваме и зареждаме.

Промяна, а не подмяна. Човек и добре да живее, рано или късно трябва да се промени. Често обаче бъркаме този вътрешен зов за промяна с външна подмяна – на партньор, работа, дом. Търсим разнообразие отвън, а отвътре си оставаме същите. И неизбежно скоро отново сме неудовлетворени, гладни и търсещи...

А тя, промяната, е свързана не с бягство от познатото, а с вътрешно разместване и наместване, с преоценка на приоритетите ни, с търсене на ново равновесие и баланс – най-напред там, където сме. С нова гледна точка, но първо към „стария пейзаж“.

Както за всяко друго нехармонично състояние, сред Цветята на Бах има лек, който ни помага да се повдигнем, да си помогнем. В случая ключ към това да се обновим и да открием вдъхновението е Габърът. „За онези, които чувстват, че нямат достатъчно сили, ментални или физически, за да могат да носят товара на живота. Ежедневните дела им се струват твърде тежки, дори когато успяват като цяло да се справят с текущите си задачи. За онези, които вярват, че някоя част – от ума или тялото им – трябва да бъде подсилена, за да могат да изпълнят по-лесно своите задължения.“

Ние непрекъснато изживяваме един и същи ден, в който ние самите сме различните. Ако забравим това и очакваме разнообразието да почука отвън на нашата врата, ще загърбим силата си. А новото ни идва отвътре – всяка сутрин в леглото ни се събужда човек, различен от този, който вечерта е заспал в него. И всяка вечер друг, обновен човек заспива, макар и в същото легло.

Нужно ни е да поемем риска да не бягаме от познатото, което ни подтиква да се променим, като се задълбочим. Този риск ни помага да усещаме пулса на живота си. Помага ни да ценим онова, което познаваме и „притежаваме“, да го припознаем и да го обикнем „като свое“, да не го подценяваме и загърбваме, а да отворим очите, ума и сърцето си за него. Само така можем да го опознаем, а чрез него и себе си – за да можем да продължим напред, отвъд страховете, заблудите и зависимостите си.

Защото тревата „там“ няма да е по-зелена, ако я гледаме с тукашните си очи.