Инструмент за изживяване

жена природа
Снимка: iStock

Михаела Петрова

Докато разни сухожилия се изпъваха и мускули, за чието съществуване не подозирах, се събуждаха от много дълбок сън, а инструкторката по хатха йога ни напомняше да наблюдаваме и дишаме, каза: „Нали знаете, че всеки асан е просто инструмент за изживяване“. Бинго! Това ме сепна по онзи начин, по който човек се плясва по челото „Да, бе!“

Иначе не я слушам много, освен за чисто практичните неща – кой крак, коя ръка, на коя страна. Обикновено ме дразни придружаващото бърборене, когато се очаква човек да се фокусира вурху себе си, да вдишва собственото си съзнание и наистина да наблюдава. И в редките случаи, когато имам импулс да отида на нещо подобно, обикновено изключвам и не слушам „философската част“, така да го кажа. Но това го чух. И рязко се превъзбудих от осъзнаването.

Защото не само този или онзи изчекнат асан е инструмент за изживяване, а всичкото всичко, което изживяваме в рамките на това, което наричаме „човешки живот“. Това да седнеш на вечеря с някого също е инструмент за изживяване. Да гледаш филм, да свършиш някаква работа, да напишеш текст, да слушаш музика, да нарисуваш или гледаш картина, да сготвиш, да ти сготвят, да правиш секс – в различни асани, да го кажем културно; да пътуваш, да караш кола, да се возиш, да се почешеш, без да те сърби и така нататък.

жена природа
Снимка: iStock

Но също така и неприятните неща, които уж ни връхлитат, също са инструмент за изживяване. Знам, че за тях винаги някой друг е виновен, дори и само защото психиката ни има нужда да самосъхранява по някакъв начин нашата вътрешна крехкост. И въпреки това, каквото и да се случи – да речем, автомобил, минал през локва, опръсква бялата ти ленена рокля, човек има избор как да реагира. Абсолютно всеки един избор отново е инструмент за изживяване.

Съвсем нарочно избягвам най-тежките и неприятни теми, свързани с домашно насилие и войни. Моят избор е да не изживея писането за това точно в този момент. Но в същото време да допусна, че ако една жена, която чете този на вид „тра-ла-ла“ текст, но има такова изживяване… може би би имала шанс да спре да „слуша“ моето бърборене, а да се отпусне, загледана в една точка, да навлезе в собственото си изживяване, да започне да го наблюдава и да диша дълбоко, докато започне да чувства, че повече не издържа да седи в този „изчекнат асан“. Дори и да няма идея какво да направи, ако спре и целият й свят изглежда изтръпнал, скован и крампирал. Може и мъж да е, стига да отвори точно този сайт – изживяванията в корелацията „жертва-насилник“ нямат полови привилегии, независимо, че жените се водят физически по-слаби.

Избягвам и горещите теми на дните ни, свързани със самовъзпроизвеждащите се древни войни и то точно във времена, в които аха-аха светът и границите му се бяха поотворили за пътешествия, опознаване на различни култури, за ползване на щадящи ресурси. От една страна, защото въобще не следя като зяпач или дървен философ политиката, в която са вкоренени антични драми и междуособици. На мен всички актуални битки за ресурси, граници, власт, територии, ми изглеждат като „стари семейни войни“. От друга страна, някой път ме срещат челно.

Докато скролвах една социалка, останах тъпо загледана в билборд, който набира мъже за армията с похватите на развлекателната индустрия. Гледах го и не можех да преценя какво да мисля? Изглеждаше едно към едно като реклама за видео-игра с надпис: „Готов ли си за приключение?“. Дори потърсих с поглед дали има лого на някое гейм-студио. Нямаше.

Докато обмислям текстовете, които ще пиша, гравитацията на мисълта ми привлича разнообразни неща и ето, че привлече и това. И тъй като имам избор как да възприемам това, си помислих ехидно: „Значи не съм само аз и йога-преподавателката, които знаем, че всичко в този свят е инструмент за изживяване“. Съвременните военни стратези, власт-мейкъри също го знаят. И го ползват. Открито.

жена природа
Снимка: iStock

Във филмите-дистопии поне първо лъжат хората, че са избрани или че ще отидат в някой райски остров, за да ги заклещят в някакво ужасно приключение. В сериала „Три тела“ (знам, знам, че не е като книгата и като китайския филм, но в случая това няма значение), в завладяването на планетата от извънземните също ползваха похвата на виртуалната игра по доста по-ненаивен начин от симпатичните филми на Спилбърг (визирам „Ready, player one“). Има и други такива филми, повечето от тях не гледам, защото ми присвиват стомаха. Но не мога да отрека, че темата е изключително модерна, особено с навлизането на VR и AI. В така наречената „реалност“ обаче, дори няма лъжа – истинската война се рекламира като приключение, като видео-игра. На билборд. Точка. Излизам.

Хуманистът в мен обаче си казва: релакс. Какво би станало, ако точно както по време на моята невинна и миролюбива хатха йога, в която почвам да не издържам някое съвсем неагресивно изпъване на неподозирани мускули и наблюдавам, и дишам, и си позволявам нежност и мекота в събуждането на тялото си…, ако точно така някой спре насред някое по-брутално изживяване и просто започне да го наблюдава, докато вдишва собственото си светло съзнание … дали ще има желание да продължи да служи на развлекателната индустрия на този свят или има шанс да започне да се очарова от световете, които носи вътре в себе си?

Знам колко наивно ви звучи. И истината е, че не знам какво би станало, защото не се е случвало на масово ниво. Но понякога ми се иска да остана достатъчно дълго, за да го видя и изживея, докато все още съм в човешка форма. Едва ли, но в моментите на „вътрешно-мирно-разгръщане“ понякога го усещам и ми се приисква и да го видя.

Изключително много ми е омръзнал „инструментът на изживяване“, наречен „драма“. Дори по себе си знам, че всичко това в дълбочината си е от породено от скука. Преди години бях писала такъв текст „Голямата скука на човечеството“. И използвам случая от време на време да намина и пак да кажа, че въобще не е скучно, когато фокусът се премести отвън – навътре.

Когато наблюдението се измести към собствените сетива и тяхното разгръщане, отколкото към всичко, което предлага външният свят като развлечение, дори е по-интересно от красив пейзаж на залез слънце. Има си други особености – например, яснотата, че абсолютно за нищо никой друг не ти е виновен и сам носиш отговорност за изживяванията си, но и през това се преминава, защото човекът така е устроен – съди себе си, не си прощава за това, срам го е от онова, пък по някое време, вземе че си прости, защото в крайна сметка, със себе си живее и какво друго му остава, освен най-накрая да вземе да си се обикне.

Фокусът върху собствената сетивност сам променя възприятията. Оттам насетне, постепенно се превръща в навик да не търсиш непременно външна драма, за да имаш интересни изживявания – както сам със себе си, така и с други хора. Не, не е утопия. По-скоро е нещо, което щом веднъж откриеш, вече е невъзможно да възприемаш по стария начин. И в крайна сметка е готино. Има разбира се, едно огромно неудобство. Става невъзможно да седнеш на клюка с приятелка, както преди. Невъзможно е да си го причиниш. Затова и отдавна съм спряла да преразказвам чужди истории. Вече не ги знам.

Прочетете още от автора:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти

Не просто футбол