Керана — момичето, което превръща хаоса в изкуство (ВИДЕО)

Има срещи, които неусетно се превръщат в споделено пътуване. Такава е разходката на Деси Банова-Плевнелиева из Пловдив „тук и сега“ – рамо до рамо с Керана - едно от най-пъстрите и необикновени лица на българската музика днес. Артист, който гори, търси, пада и става – и прави това по най-красивия възможен начин.

От „досадното дете“ до жената, която знае кой е домът ѝ

Керана се смее, когато си спомня как още като дете е рецитирала стихчета по-силно от всички, пеела е навсякъде, танцувала е във всяка пауза и сякаш от малка е знаела — сцената е мястото, на което принадлежи.

„Винаги исках да съм отпред,“ казва тя. „И родителите ми го видяха. Подкрепиха го.“

Но тийнейджърските години я отвеждат в друга посока. Около нея – бъдещи лекари, инженери, антрополози… А самата тя – момиче, което мечтае, но не знае „къде се кандидатства за певица“.

„Нямах пример. Не идвах от артистично семейство. И дълго време не вярвах, че това е престижно, или че изобщо е възможно.“

Животът обаче има свой начин да ни върне там, където ни е мястото. И когато Керана вече е пораснала, работи „други неща“ и се опитва да бъде някой, който не е – разбира, че това не е нейната истина. А истината винаги се връща.

„Живяла съм другия живот. И никога повече не искам да се връщам там.“

Космонавтите — чудото, което никога не е очаквала

Една случайна покана за „събиране да бутаме густото“ се превръща в нещо съдбовно. Музикантите, с които Керана днес дели сцената и живота си, първо са просто група първокурсници, които искат да свирят за удоволствие.

„Това беше проектът, в който имах най-малко надежди,“ признава тя.

И именно той се оказва чудото. Екипаж, в който всеки носи свой свят, но всички летят в една посока. Група, в която Керана не е „причината“, а част от нещо по-голямо.

Музиката: да дадеш воля на чувствата, особено на грозните

Керана не вярва в идеалния човек. Не вярва и че артистът трябва да показва само красивото.

„Пиша за нещата, за които никой не говори – страховете, гнева, несигурността, всичко грозно, което носим в нас,“ казва тя. „Не се гордея с тях, но те са част от мен. Искам хората да знаят: да, те са там… но няма да им се поддам.“

Нейната музика не е утеха. Тя е признание. И точно в това хората се разпознават.

След прожекторите: тишината, която казва много

На сцената Керана е огън. В живота – често тиха. Много повече, отколкото феновете биха предположили.

„Хората ме будят. Обичам ги, зареждат ме. Но след това имам нужда да бъда сама.“

Тишината за нея е врата към вътрешния свят – необходима, понякога трудна, но винаги истинска.

„Вечер, когато всичко утихне, оставам насаме с мислите си. И тогава разбирам много за себе си.“

Танцуващо сърце

Покрай музиката често забравяме, че Керана всъщност е човек, който не просто пее – тялото ѝ говори също толкова силно.

 

Започнала със спортни танци, влачейки кавалерите напред-назад, днес тя се връща към това, което обича – да се движи, да се изразява, да танцува.

„Много ми липсваше. Затова и в последните клипове залагаме на повече хореография. Надявам се скоро да можем да го правим и на сцена.“

Страхът като врата, а не стена

Керана вярва, че страхът не е нещо, от което трябва да бягаме.

„Трябва да му се подадеш,“ казва тя — и го доказва с участието си в „Като две капки вода“, където преобразяванията ѝ ни накараха да се усмихваме, да плачем и да виждаме в нея артист, който не играе на сигурно.

Цялото интервю гледайте във видеото.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Най-нови

Хороскоп за деня

Какъв е твоят асцендент

Edna пита · Интервю с...

Оферти