Актрисите Гергана Данданова и Маргарита Лъчезарова се срещат за първи път на снимачната площадка на криминалната драма на NOVA „Клетката“. Двете бързо се откриват една друга, а това превръща работата им в удоволствие. В образите на майка и дъщеря те изграждат специфична връзка, а във втори сезон на сериала – престъпни схеми и задкулисни игри се опитват да я разрушат. Какво ги свързва с Ина и Михаела Арнаудови – техните героини, ще им липсват ли, след края на поредицата, и как се справят с несправедливостта в дните…
Вижте какво споделиха те специално за Edna.bg.
Тази седмица предстои финалът на „Клетката“ по NOVA. С какво криминалната драма се отличава от останалите проекти, по които сте работили?
ГЕРГАНА: На първо място "затворническата" тема привлече моето внимание. Много интересно ми се стори, тъй като досега не се е правил затворнически сериал в България. Сценарият ме впечатли, грабнаха ме персонажите и сюжетът с толкова обрати, както й темата за бунта на "малкия“ човек. Всъщност, когато прочетох сценария, ме впечатли поразителната прилика с действителността. Проектът ме спечели именно с теми, които ме интересуват и засягат като човек.
МАРГАРИТА: За мен „Клетката“ е първият професионален проект, в който взимам участие и то толкова активно и в двата сезона. Но със сигурност това, което ми остави трайна следа в професионално отношение, е че се срещнах с хора, от които се научих как да използвам инструментите, с които борави актьорът пред камера. Много бързо научих какво означава да забравиш за суетата си и да се потопиш в работата и образа. Научих се да съм устойчива и търпелива. Смятам, че този проект се отличава с историята и поуките, които оставя след себе си. Засяга теми, които са актуални и наболели в обществото ни, в държавата, която обитаваме. Една от основните теми в сериала, както спомена Гери, е бунтът на „малкия“ човек срещу корумпираната система. Тази тема е свързана с много важни проблеми, заради които и в момента, докато даваме това интервю, има протести на улицата. Обикновеният човек непрекъснато се бори срещу нещо – системата, своето място в пирамидата от тези, които са я създали изкуствено. Борбата за глас и справедливост е от голямо значение. Някак си човекът в нашата държава непрекъснато се оказва “драпащ” и “борещ се“ за нещо. Мисля, че това е на фокус и в проекта “Клетката”. Имаше една много хубава реплика от първия ни сезон: „Свободата трябва да си я извоюваш сам“.
Маргарита Лъчезарова: Притеснявах се да застана до Мартин Димитров и другите ми колеги в “Клетката”
В първия сезон зрителите видяха и хармоничните отношения между майка и дъщеря. Трудно ли ви беше да изградите тази връзка? И впоследствие, във втория сезон почти да я разрушите?
ГЕРГАНА: При нас отношенията майка-дъщеря се появиха съвсем естествено и спонтанно. Не сме се срещали преди сериала, дори не се познавахме. Но, когато видях Маги, усетих толкова топлина и смелост, че беше трудно да не я обикна. Мисля, че разковничето е в доверието, което си дадохме негласно една на друга. Затова така естествено изградихме после и раздора в отношенията на героините ни във втория сезон. Цялата сюжетна линия между двете е много емоционална и хората често се припознават в нея. Това е историята на едно израстване, както за дъщерята, така и за майката. Защото моята героиня е една майка орлица, която по трудния начин трябва да се научи да пуска контрола, точно в името на детето си. Ина трябва да позволи на дъщеря си да порасне и да стане самостоятелен човек, със свой път и свои грешки.
МАРГАРИТА: И на двете не ни беше трудно да изградим тази връзка между майка и дъщеря. С Гергана наистина изключително бързо се усетихме. Още с първите ни общи сцени в сезон 1 аз се доверих изцяло на интуицията си и на самата Гери. Тя е много деликатен човек и прекрасна актриса. Мисля, че двете бързо се скачихме една за друга и аз енергийно наистина я усетих близка, не само в работен план, но и като човек. Понякога тези връзки се случват не само професионално, но и на личностно ниво, понякога не. С нея, обаче, някак си просто стана. За мен по-голямото предизвикателство беше във втория сезон, когато по сценарий трябваше да вървим към разрушаване на нашите хармонични отношения. Но усещах, че моята героиня Михаела наистина пораства в този болезнен процес и добива смелост сама да търси себе си през препятствията. Тя трябва да намери собствения си глас – макар и понякога той да е в противоречие с гласа на нейната майка. Но това е част от трансформацията на 18-годишната Михаела. И беше неминуемо в някакъв момент, особено с всички натрупани драматични обстоятелства, да го има това противопоставяне, дори и срещу човека, който прави всичко за нея.
Коя според вас е най-силната черта от характера на вашите героини?
ГЕРГАНА: Според мен Михаела е наследила характера и емоционалността на майка си. Смятам, че и двете, всяка по свой начин, притежават сила, борбеност и несломим дух. Те са чувствителни и раними, но същевременно, когато са паднали, винаги се надигат от пепелта. Най-голямата сила на Ина е майчинството, но това е и най-голямата й слабост. Ето защо във втория сезон ударите за нея са точно в най-слабата й точка, за да израсне и да вземе своите поуки.
МАРГАРИТА: Силните страни на моята героиня Михаела са чувствителността, адаптивността, емпатията, способността да обича смело и истински. Друга нейна сила е начинът, по който обича – много е отдадена и лоялна. Всъщност, тя носи в себе си и някои от качествата на майката, но те тепърва се развиват. В първия сезон Ина е кумир за Михаела и тя иска да е толкова силна, има нужда от нея. Но с порастването момичето започва своя бунт, типично за възрастта и така става един от най-големите критици на майка си. Нормален процес, през които и двете трябва да минат, колкото и трудно да е това. От там идва противопоставянето помежду им. Но във втория сезон Михаела в това свое порастване ще извоюва още едно хубаво качество: от чакащо помощ, уплашено дете да стане по-силна и уверена млада жена, която знае какво иска, готова е да вземе нещата в свои ръце и дори тя сама да поведе събитията.
Както споменахте и двете, сериалът засяга важни обществени теми като тази за борбата на „малкия“ човек срещу системата. Случвало ли ви се е вие да сте от страната на „малките“ и как се справяте с несправедливостта в живота?
ГЕРГАНА: Разбира се, че ми се е случвало. В момента всеки ден е една малка битка, която водим ние, „малките“ хора. Пред всеки един от нас в някакъв момент се е появявала сянката на корупцията, несправедливостта, унижението и безхаберието. За жалост, понякога системата вместо да ни защитава и гарантира правата, върви срещу нас. Може би и затова има толкова протестиращи на улицата в момента. Това, което ме е спасявало, е надеждата и вярата в доброто. Че в един прекрасен ден ще изгрее слънце и за нас, и нашите деца.
МАРГАРИТА: Случва ми се ежедневно да съм в позицията на „малкия“ човек, бутащ товара на несправедливостите в ежедневието и бита ни. За съжаление, наистина в този сериал има много примери как на обикновените хора им се налага дори да взимат грешни решения, в името на това да спасят себе си или своето семейство. Те са притиснати от системата, държавата, от законите, които уж ги има, но са фиктивни, от параваните, зад които всъщност се крие грозна истина. Доста често у нас се забелязват редица такива проблеми като минаването на едни между капките, но в същия момент наказването на грешни и невинни хора. И аз съм изпадала в ситуациите на „малкия“, борещ се човек. Все още имам надежда, че живеем в модерно и прогресиращо време, в което хората са все по-толерантни едни към други или поне се опитват, учат се на това. Време, в което има бъдеще за семействата ни – и това бъдеще е светло, има справедливост и активно законодателство, има добро в сърцата на хората, а това добро го поддържаме самите ние. Наблюдавам, разбира се, примери за обратното, но се опитвам да се въоръжа с надежда. Уча се и каквото не ми харесва – да имам силата и волята да го посочвам, като опитвам да променя нещо не само за себе си, но и в обществен план. Мисля, че ако всички направим тези фини настройки, ще успеем да живеем по-добре.
Вие сте актриси от различни поколения. Това ни позволява да ви видим в чудесно партньорство като родител и дете в „Клетката“. Какво научихте една за друга като хора и професионалисти?
ГЕРГАНА: С Маги имахме страхотен процес, но той не касае само снимките на сериала. Мисля, че тя ми даде много от себе си, същевременно с това, аз й дадох много от мен. Имали сме ситуации, в които съм й казвала: "Горе главата, ще се справиш!". И тя е успявала! Страхотна опора сме една на друга. Тя ми дава от своята младежка смелост и „смахнатост“, от красотата на нежната и фина природа, която притежава. Маги е изключително талантлива и харизматична актриса.
МАРГАРИТА: Аз някак си заобичах Гергана. Именно, защото усетих нейната топлота и чувствителност – нещо, с което и аз самата се асоциирам. Може би по някакъв начин се припознах в нея. Харесва ми колко спокоен човек е, едновременно с това и колко е устойчива на напрежение и трудности. Нещо, на което аз се уча – да имам повече търпение и да съм по-спокойна. За мен тя е професионалист в истинския смисъл на думата. Тя се погрижи да се успокоя и да действам, без да мисля непрекъснато и да анализирам всяка моя стъпчица пред камера, ами просто да бъда тук и сега. Много я обичам!
Споделете с нашите читатели каква е емоцията, когато разберете, че сте избрани за дадена роля? Може ли да се сравни с нещо?
ГЕРГАНА: Мен лично ме обзема страх, голям страх от отговорността. Хората са ти гласували доверие и ти трябва да го оправдаеш. Пред себе си, пред тях, пред зрителя! Ние сме хората, които малко или много възпитаваме. Появяваме се всяка вечер на малкия екран и трябва да събудим уважението и доверието у зрителя, да пробудим въпроси и размисъл по чисто човешки или обществени теми. За това всеки нов проект при мен започва със страх и след това преминава в удоволствие и еуфория.
МАРГАРИТА: Бих го сравнила с отварянето на коледния подарък сутринта на Коледа под елхата, когато си малко дете. Еуфория, вълнение, щастие, нетърпение, сбъдване на нещо, което много силно си чакал и търсил… Някаква съдбовност се усеща винаги, поне при мен. В общи линии това чувствам. Като един дълго чакан и искан подарък от съдбата, който е красиво опакован и ти не знаеш какво точно е съдържанието му, обаче много се вълнуваш да го разопаковаш и да видиш какво има вътре. И някак си самото получаване на този подарък е признание към теб самия, че си си го заслужил от Дядо Коледа. Бил си дълго време послушен (смее се). Горе-долу такова е усещането. След това вече идва и чувството на отговорност, която поемаш, както и пътят на търсене на ролята, намирането на правилните средства, които отговарят на теб и твоя герой. Но първоначалните емоции за мен винаги са тези.
Започва най-празничният месец в годината – време за почивка и семеен уют. Какво си пожелавате в личен и професионален план?
ГЕРГАНА: Пожелавам си здраве! Преди всичко и най-важно. Ние много подценяваме това пожелание, а то е толкова ценно. Пожелавам здраве за цялото семейство и близките ми! Щастие, надежда, повече усмихнати лица и доброта! Пожелавам същото на вашите читатели: весело посрещане на най-светлите празници, обич и надежда!
МАРГАРИТА: Ох, аз съм си лакома, бих си пожелала много неща. Разбира се, в личен план – най-силно си пожелавам да бъдем здрави и винаги заедно, аз и моето семейство! А в професионален план бих си пожелала предстоящи неочаквани срещи с неочаквани режисьори, които да провокират, да ме карат да търся и откривам нови неща за себе си и за моите възможности, да ми е трудно, защото като е лесно, не е интересно. Да съм по-смела винаги, когато поема по нов път, да не се страхувам от неизвестното, да срещам добри и усмихнати хора, да не се страхувам от авторитети (защото имам тази черта и понякога ми пречи в професионалната ми комуникация с хората). Също така да имам волята, когато искам и мечтая за нещо, да имам опита да го сбъдна и сама да си изровя път натам. Това си пожелавам. Занимавам се и с музика – от скоро започнах да пиша и песни. Ще се радвам през Новата година да успея да реализирам нещо в тази посока. Да сме живи и здрави – всичко друго ще си го сбъднем! (усмихва се)
