Смелостта да преживееш смъртта

c
Снимка: Thinkstock

Илиaна Смилянова

Това, че не си мъртъв, не означава, че си жив. Е. Е. Къмингс

Едно от най-трудните преживявания за човека е преживяването на смъртта. Не само на неговата собствена, но и на чуждата смърт. И като че най-вече на тази на любими нему същества.

Но всъщност смъртта присъства, явно или скрито, непрекъснато и навсякъде около нас, съпътства всеки наш ден. Защото смъртта е неотменна част от живота. С всяка наша минута ние сме с една идея по-близо до нея. И ако от страх и невежество изберем да затваряме очи и да запушваме уши, за да си я спестим, вместо да признаем и да преживеем нейното присъствие, ще попречим не толкова на нея (защото тя, смъртта, неотменно си знае и си върши работата), колкото на себе си, на живота в нас да съществува по естествен, мирен и радостен начин.

Смъртта е раждане наобратно. Извървели пътя си тук, отиваме там, откъдето сме дошли – уж в „нищото”. Но може ли такива чудеса като живота, любовта, радостта, нежността, милосърдието, да дойдат и да си отидат в „нищото”?

Да си признаем, че не само се надяваме, а дълбоко в себе си знаем, че смъртта не е окончателен край, а е преход, преминаване отвъд, ще ни даде нужния кураж да не й обръщаме гръб, да не я преживяваме като грешка или наказание, а да я посрещаме с внимание, вглеждане, вслушване и уважение. И тогава ще се срещаме с нея не толкова чрез убийствата и катастрофите в новините, колкото чрез избора, който всяка душа рано или късно прави, за да може да се промени и да продължи пътя си отвъд земната си форма.

c
Снимка: Thinkstock

Ние все повече се стремим към естествените неща. И в тоя ред на мисли, като говорим за естествено раждане, е добре да допуснем и естествено умиране. Всъщност колко хора, че и животни, днес умират от старост? И имаме ли смелостта, без да форсираме този процес (макар и с добри намерения), да съпроводим търпеливо някого в последните му стъпки – без прибързване, без паника и вина, с любов, нежност и състрадание, и със съзнанието, че това преживяване никой от нас не може да си я спести?

Изненадваща или очаквана, смъртта няма как да бъде лесна. Защото ние, съществуващите на земята, пускаме корени и се привързваме – и към себе си, и към земята, и един към друг. Смъртта няма как да бъде и бърза – защото тя всъщност продължава цял един живот. „Казват, че животът минава светкавично пред очите ти, преди да умреш. Това е вярно – нарича се Живот.” Тери Пратчет

c
Снимка: Thinkstock

Но финалът, моментът на раздялата и на промяната, е важен за нас не по-малко от раждането ни – защото той ни помага да се пуснем, да се сбогуваме (прекрасна позабравена дума) и дава смисъл не само на напускащите, но и на тези, които остават след тях, за да потъгуват и след това благодарно да ги носят в спомените си, докато са живи. Защото тя, смъртта, всъщност е за живите.

И именно „преживяване” е точната дума за смъртта. Защото животът продължава, макар и променен, и след нея. Защото той, животът, е неизтребим. И смъртта е само едно от имената му.

c
Снимка: Thinkstock

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент