Морето е лицето на безкрая. Съзреш ли го в далечината, вече знаеш, че не можеш без него. Стъпиш ли на брега, ослепителната му повърхност в нюанси на зелено и синьо те привлича като първа любов. Потопиш ли се във водите му, оставаш влюбен за цял живот.
Единствено морето е в състояние да ни изслуша, да прости и да ни даде напътствия в мигове, когато всичко ни изглежда безнадеждно. То лекува с всеки деликатен допир голите ни тела и това е най-верният начин да осъзнаем беззащитната си човешка природа.
Среща ни с онези, които е трябвало да познаваме отдавна, но по стечение на обстоятелствата досега животът ни е разминавал по прашните улици на големия град. Такива срещи са знаменателни. Докато вечеряме в някое от крайморските ресторантчета, осъзнаваме че споделяме само общи интереси и мисли – смеем се с пълен глас на един и същи хумор, прегръщаме се като стари приятели, за които времето никога не е съществувало, целуваме се като за последно – от страх, че някоя неведома сила може да ни лиши завинаги от това удоволствие.
Когато започнеш да обичаш някого край морето, нищо друго няма значение.
Има нещо магично в това, да даваме обещания, които изпълняваме. Няма как да бъде иначе – необятната морска шир е еманация на добротата ни. Онази доброта, кято излиза от летаргията на умората, за да озари малкия свят на същества, които най-после са се открили в името на най-смислената човешка кауза – да обичаме. Да упражняваме правото си на любов, без предразсъдъци, без претегляне на аргументи „за“ и „против“.
Има нещо сакрално в намеренията ни да останем верни на всяка споделена дума или състояние на близост, защото миниатюрното ни ново общество е изцяло лишено от пошлия блясък на суетата. Това е приятелство, явило се спонтанно, непринудено и чисто. Задните мисли не съществуват. Омразата там е непозната. Егоцентризмът се разгражда като нещо, за което солената вода се оказва твърде лакома.
Морето е дом за души, които си припомнят чаровният чар на самия живот. Каквото и да сме сторили, то няма значение, когато тялото посреща поредната силна вълна без никакво съпротивление. Вероятно затова се оприличаваме на чайките и гларусите, които напористо порят синьото на небето с крилете си, а вечер лакомо крадат храна от чиниите ни. Птиците по съвсем естествен начин са част са част от пейзажа.
Край брега красотата тържествува. В чист вид.
