Грета Гарбо: „Никога не съм искала да бъда сама“

15.04.2023 16:00

На днешната дата преди 33 години този свят напуска неповторимата Грета Гарбо.

За нея Симон дьо Бовоар казва: „Обликът на Грета Гарбо беше някакво подобие на пустота, върху която можеше да се проектира всичко угодно.“ Шведско-американската актриса е една от най-големите звезди на нямото кино, както и на последвалия го „златен период“. Определяна е като една от най-големите звезди на класическото холивудско кино, а през 1955 получава почетен „Оскар“ за цялостната си кариера и неповторимите си превъплъщения на екрана. Но животът на Гарбо е не само успехи, но и низ от препятствия и несгоди, които бележат и хубавите, и лошите моменти в живота ѝ.

Родена е на 18 септември 1905 в Стокхолм в работническо семейство. Гарбо е третото дете на Анна Ловиса – домакиня, която впоследствие започва работа в завод за конфитюр, и Карл Алфред Густафсон – строителен работник. Гарбо има по-голям брат, Свен Алфред, и по-голяма сестра, Алва Мария. Родителите ѝ се запознават в Стокхолм, където баща ѝ се е преместил, за да бъде независим и да работи различни нискоквалифицирани длъжности, като чистач на улици, помощник месар, работник във фабрика.

Жени се за Анна, която скоро се мести от Хьогсбю, но двамата са толкова бедни, че живеят в апартамент без топла вода и отглеждат децата си в Блекингегатън, определян като бедняшки квартал. По-късно Гарбо си спомня:

„Беше напълно сиво – през тези дълги зимни нощи. Баща ми седеше в ъгъла, драскайки цифри във вестника. В другата част на стаята, майка ми поправяше стари дрехи. Ние децата говорехме много ниско или просто седяхме тихо. Бяхме изпълнени с безпокойство, като че ли във въздуха имаше някаква опасност. Такива преживявания са незабравими за едно чувствително момиче. Там, където живеехме, всички къщи и апартаменти изглеждаха еднакво, а грозотата им пасваше на всичко, което ни заобикаляше.“

Гарбо е затворено дете. Мрази училище и предпочита да си играе сама. Въпреки това има въображение и рано проявява интерес към театъра. Мечтае да стане актриса и по-късно взима участие в аматьорска пиеса с приятелите си. На 13 Гарбо завършва училище и типично за момиче от работническата класа по това време, не постъпва в гимназия. По-късно говори за комплекса за малоценност, който получила в резултат на това.

„За да покажеш достойнствата си се иска много повече ум, отколкото за да прикриеш недостатъците си.“

През зимата на 1919 епидемията от испански грип достига Стокхолм и бащата на Гарбо, към когото тя е много привързана, се разболява. Той започва да отсъства от работа и впоследствие е уволнен. Гарбо остава вкъщи, за да се грижи за него и да му помага в седмичните болнични посещения за лечение. Той умира през 1920, когато тя е само на 14.

От ранна възраст Грета започва да играе в театъра, а след това и в киното. Ролята в „Сага за Йоста Берлинг“ (1924) на Мориц Стилър ѝ донася по-широка известност и работа за „Metro-Goldwyn-Mayer“ в Холивуд, където скоро се превръща в една от водещите актриси. Първият говорещ филм, в който се снима, е „Ана Кристи“ (1930) по Юджийн О'Нийл. През 1931 играе ролята на Мата Хари в едноименния филм. За последно се снима през 1941 година. По време на Втората световна война Грета Гарбо сътрудничи на британското разузнаване.

Гарбо не желае да споделя нищо от личния си живот, поради което не дава интервюта, не дава автографи, не посещава премиери на филми и не отговаря на писма на почитатели. Тя е бисексуална и сред любовните ѝ връзки са известни и няколко с други жени.

„Никога не съм казвала: „Искам да бъда сама“. Казвала съм само „Искам да ме оставят на спокойствие“, което не е едно и също нещо.“

Гарбо прекарва последните години от живота си в почти пълна самота в Манхатън, Ню Йорк, но много пътешества в компанията на близки приятели, предимно из Западна Европа и по Средиземно море. Никога не се е омъжвала, няма деца. През 1927 г. се доближава неимоверно близо до женитба с Джон Гилбърт, но не се появява на церемонията. Умира вследствие усложнения от пневмония на 15 април 1990 в Ню Йорк на 84-годишна възраст.