Когато цифрата 4 замени буквата Ч, а 6 – Ш, бяхме много гневни, ядосани и притеснени.

Истерично задавахме въпроса "Изяде ли мишката книжката?" и "Господи, на къде отива този свят?"

Опитвам се да се сетя кога спря да ни дразни абревиатурата на днешната риторика.

Вече дори не търсим заместители. Излишните букви просто изчезват.

Дали, забързани към светлото бъдеще, сами не свеждаме комуникацията до символи, емотикони, знаци и лепенки, които в съвсем предвидимо време ще окупират и вербалното ни общуване.

Ако бях гениален футурист, навярно щях да предрека как в личните ни срещи, ако изобщо ни останат такива, не шептим нежни думи, а разполагаме с емотикони, които подсказват на събеседника състоянието, мислите, нагласите, чувствата и емоциите ни.

За Бога, та вече има материи, които реагират на аурата ни.  Дано този момент никога не настъпи.

Дотогава обаче, продължаваме да крадем букви от ежедневното ни общуване, в което личните срещи са заменени от съобщенията, вълнуващо разменени в социалните мрежи.

"Здр" и "кп" вече не са нещо, което ни дразни, макар да имаме избор да отговаряме или да игнорираме съобщения с такова съдържание, независимо дали са вербални, или социални.

И ако трябва да бъдем честни, щяхме да се сърдим на абревиатурата RSVP. Тя произлиза от  френската фраза "Répondez, s’il vous plaît" и означава "Отговорете, моля", като самото "s'il vous plaît" звучи буквално "ако обичате". Използва се предимно при организирането на събитие, присъствието където изисква списък на гости с разрешен достъп.

В модерните времена, в които живеем, съкращението е популярно и сред интернет потребителите, в частност разпространено чрез имейлите.

Исторически погледнато - този вид регламент на обратна връзка е от времето на крал Луи XIV.

Оттогава е минало много време. На слънцето така да не му пука кой е крал, кой генерал, кой в мрежата най-популярен.

Истината е, че търпението ми се изчерпа не заради поредното кп, здр, лн и пр.

А когато получих това:

"Мартин Лутър Кинг е учил цветнокожите, 4е ако ги ударят по едната страна на лицето да обърнат и другата. А Малкълм X ги е учил, че трябва да се борят за независимостта си и полгащите им се нормални граждански права." (запазен е оригиналният правопис на подателя)

Когато се опитах елегантно да му намекна къде греши, той ме обвини във всички смъртни грехове.

Дълго се колебах, преди да споделя тези две изречения именно в този текст. И навярно нямаше да го направя, ако минути по-късно едно 12-годишно момиче не сподели с мен, че отива да чете, за да обогати речника си. Не се шегувам, въпреки че подобно твърдение от толкова млад човек днес звучи нереалистично, утопично, та чак футуристично.

Стресна ме сравнението на двата свята, които на този етап нямат допирни точки и се запитах как ли биха изглеждали в реална, вербална среда, където тя свободно борави с богатия си речник, а той срича кп, здр, пр и др.

Някой? Нещо? КП?

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.