Една усмивка за Кеворк

Калин Терзийски
Снимка: Личен архив

Калин Терзийски

Преди дни се стигна до медийна разправия по повод едно мое неосъществено участие в предаването на Кеворкян. Аз бях огорчен и се бях оплакал на приятелите си във "Фейсбук" от неуважението, което той беше демонстрирал към мен. И косвено – към цялата писателска гилдия. Най-простичко казано, той ми беше загубил времето. Но лошото беше, че го правеше за трети път.

Канеше ме, губех си неделята, а после дори не стигах до ефир. Всеки от тия три пъти ми казваше: "Времето не стигна за теб". Което си е доста безцеремонно отношение към времето ми, към празника ми, като помисли човек.

И аз бях реагирал, а ето ти след това – и скандал. Скандал – силно казано. Аз мразя тази дума. Шумотевица.

И ето че една мила дама ми писа по повод медийните пререкания, които бяха последвали.

Тя ми пишеше нещо в този смисъл, че… здравейте г-н Терзийски,

Позволявам си да Ви пиша…

и след това разказваше, че е станала чрез интернет медиите свидетел на моя коментар по повод не/участието ми в предаването на г-н Кеворкян.

И по-нататък тя казваше, че е искрено изненадана от липсата на преценка за качеството на това предаване и на водещия, както и на медийната среда като цяло. Казваше също, че човек като мен, с моя талант и образование (радваше ме, че оценява и образованието ми!), но също така и с моето съпричастие към хората, не може да очаква валидизация от някой толкова компрометиран и безпринципен като Кеворкян.

А по-нататък тя говореше за това, че признанието не идва от силните на деня, от продажните, от властниците, от екраните, не идва дори и от европейските награди. "Идва" – казваше тя - от реалния ефект, който творбите на хората на изкуството имат върху техните зрители, читатели и оценители.

И накрая тя казваше, че така или иначе проблемът в случая не е, че българските медии не уважават писателите, а че не можем да създадем значими форми на комуникация, които да избягват пошлостта. Да учат не на злоба, а на добро и да увличат съмишленици. Може би такива форми на медийна комуникация няма да са в прайм тайм, но ще имат по-голяма сила.

Аз прочетох нейното послание и поседнах да помисля. А после ѝ отговорих. Ето така:

АЗ:

Мила Госпожо!

Благодаря ви от сърце! Само ще отметна едно нещо, върху което ми се ще да поразсъждавате. Кеворкян е един от най-близките приятели на Любомир Левчев. Левчев, доколкото съм чувал, май дори му е бил кум. Уважава го.

Така че - откъде да започна с отричането аз?

И нека да допълня към това още нещо още по-объркващо. Аз съм антикомунист - по душа, по чувство. Но Левчев ми е добър приятел. И това е така, защото го смятам за мъдър човек и много харесвам и уважавам мислите му. Поне някои от тях.

Ха сега да видим!

Оставете другото - но покрай Левчев - и Кеворк винаги е имал много добро чувство към мене! Винаги в последните години.

Много объркваща работа, нали така?!

Просто България е толкова малка, че е смешно когато се развихрят и някакви страсти. Прилича на бой с възглавници в гардероб :))))

Благодаря ви, че ще помислите върху това

И: Поздрави сърдечни!

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти