Всичко започна, когато бях на 17. Най-добрата ми приятелка имаше бал и ме беше поканила с още едно момиче.
Но предната вечер ми беше казала, че ще има приятели на сестра й. Сестра й беше по-голяма от нас.
На въпросня ден, когато я изпращахме имаше три момчета на по 26-27 години. Запознах се с всички, но момчето на име Евгени ме попита: ,, Защо стоиш толкова далеч? Ела седни до мен."
Седнах при него и цяла вечер бяхме заедно. Всичко беше страхотно, но на сутринта ме изпрати и най-лошото за мен беше, че не знаех кога ще го видя отново. Той работеше в Пловдив, аз учех в Русе. Но още на другия ден ме намери във Фейсбук.
Когато го попитах кога ще си идва, той ми каза, че го командироват в Щатите за две седмици. Но и това не ни спря. Денонощно си писахме и говорихме по скайп.
Нищо че имаше часова разлика. Когато се върна в България, веднага на следващия ден пропътува 320 км, за да ме види само за 6 часа. Родителите ми много настояваха да го видят, защото нямаше да ме пуснат да му ходя на гости в Пловдив.
Като по чудо той се съгласи. Харесаха се. Но когато им казах, че ще заминавам за три дни в Пловдив, баща ми каза "не", добре че майка ми го убеди. И така започна всичко.
Докато завърших и 12 клас, всяка седмица пътувахме.
Една седмица той, една седмица аз. Беше ни много трудно, но успяхме. След като завърших училище, кандидатствах в Техническия университет в Пловдив и ме приеха. Събрах си целия багаж и се преместих при него.
И сега след три години връзка, сме женени от почти 6 месеца и още се обичаме, така както в началото.
Някои казват, че е лудост, но аз го наричам любов!
Автор: Борислава Гошева
Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
