Всяка Edna жена има своето минало. Има гримове и огледалце в чантата си. Има очаквания. Всяка Edna жена се нуждае от любов.

Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че новият ден ще ми донесе нещо добро. Времето не залага капани, изпитва ни като в училище. Приемам уроците на живота като прилежна гимназистка, която още не се е научила да държи косите си разрошени.

Новият ден е онази благодарност, че съществуваш.

Скоро се рових в албумите и сред избелелите снимки видях себе си като малко момиченце, като млада актриса, видях усмихнатото лице на сина ми и на много други близки хора. Разлиствах страниците на албума като дневник, който съм водила несъзнателно през всичките тези години.

Носталгията на Edna жена е нейната готовност да има право на надежда.

После дойде ред на камарите с вестници и списания, които ме показват пред света гримирана и по някакъв начин очарователна. Разглеждах с голям интерес материалите, изписани за мен. Медийното ми аз се лута в полуистини, които няма как да ме заблудят. Не съм се променила. Понякога хората имат твърде големи очаквания, които те карат да се усъмниш в самата себе си.

Става все по-студено навън. Зимата скоро ще прекрачи прага на къщата ми. Гледам изсушените билки и подправки, гроздето в купата на масата и двете круши, които с цвета си придават уют в стаята. Няма нищо по-неподправено красиво от нещата, които ражда природата. Edna жена най-добре знае това.

Докато става още по-студено, с всеки следващ ден аз осъзнавам, че за нищо не съжалявам. Нито за мъжете, които съм обичала, нито за приятелите, които съм имала, нито за ролите, които не съм изиграла. Не съжалявам, защото винаги съм била това, което съм. За много хора вероятно съм останала неразгадаема. Но животът не ни е дал възможност да се познаваме с всеки от тях лично.

Edna жена е личност, когато си дава шанс да остане влюбена.

Не съм от жените, които припадат по старите дантели. Не съм и от онези, които слагат стрихнин в супата, ако са гневни. Та на кого се случва да бъде гневен? Аз съм от жените, които приемат нещата с цялата им простота или сложност.

Новият ден ще ми донесе нещо добро.

Ирония е, че измерваме времето с часове. Дните не идват и не си отиват. Edna жена също знае как да остане, където и когато е нужно.

За нищо не съжалявам.

Албумите, вестниците и списанията са моят живот, но и не са. От тях ме гледат по-младите ми очи, но очите ми са си същите. Просто с онова, което наричаме "време", погледът ми придава по-различно изражение. Още по-женско.

И ако трябва да изживея живота си отново, бих го направила по същия начин.

Новият ден ще ми донесе нещо добро, убедена съм.

Сега няма да ме има за известно време, но вие знаете колко ви обичам. Знайте, че съм жена, влюбена в живота.

Edna жена, която за нищо не съжалява.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.