Зимата ми беше дошла музата да напиша някоя добра дума за българската ни природа. Даже нещата едва ли не наклониха към духовното в моя анализ на милостивото време, което родината ни винаги е предоставяла (имаме малки изключения – да ме извинят хората живеещи по Дунава с екстремни температури и влажност... и тези от Кнежа )

Снощи гледах за пореден път Discovery и NG Wild Life и отново се размислих за това. Напоследък в целия предизборен трясък избягвам да гледам българска телевизия и акцентирам вечер за малко на природните канали. Всъщност, винаги са ми харесвали и по някога съм им отделял с часове на ден.

Навремето ни трябваше много въображение и четене на книги, за да се пренесеш в Амазония, например. А днес предаванията които гледаме по огромни телевизори, в които  може едва ли не да влезем, са снимани с камери колкото кaрфици, заложени в мравуняци. Играят дори актьори, съдействат полицаи, болници, военни и кой ли още не!

Можеш наистина да научиш невероятни неща, да обогатиш познанията си и да отидеш на места на които или никога или не скоро ще отидеш 

И всичко това поднесено почти като игрален филм, но с герой животинки...

Та, снощи отново ме споходиха мисли, пренасяйки се за малко в Австралия и после в Амазония  Сетих се за моето детство и сега за детството на моето дете. Сигурен съм, че някои от вас са си мисли за това, което ще прочетете, но не сте го подреждали в главата си толкова систематично и амбициозно! 

Аз като любител на природата винаги съм прекарвал максимално време на открито – палатки, каравани, сърф, колела, планина... зима, лято. 

И чак сега се замислям какви късметлии сме отново, че природата ни е толкова мека. Да, не получаваме този адреналин от опасностите, които дебнат, но можем да се отдадем със смейството си на удоволствията изцяло!

Представете си само че карате сърф в бургаския залив и през цялото време си мислите как може някоя акула да ви нападне! Или сте пуснали децата да си играят на плажа в плитките води пред вас, но може всеки момент смъртоностна медуза да ги ужили...

Ами, вчера показаха как в Амазония единия от екипа, докато си плуваше в реката с каяка, го изяде крокодил! Нападна го, обърна лодката и изчезна с него под водата за секунди.  Хора, можеше това да се случва в Искъра!!  Или да има пирани в Тунджа!   

Хем сега ми е смешно и го избивам на хумор, хем не беше никак смешно да го гледам снощи!

Даваха скоро филма за горите в Русия. Ами, ние тук дори нямаме вече много вълци, камо ли диви котки като рис. Освен ядосана мечка, затова че сме се намърдали в боровинковия ѝ храст, няма какво друго да ни нападне. И то трябва да отидем наистина на подходящо място в подходящо време, за да ни се получи срещата. 

Ами, ако постоянно трябваше да внимаваме в гората да не ни нападне тигър, ягуар, горила, слон и какво ли още не. Да не говорим, че в някои азиатски села дивите котки направо крадат деца от къщи в селото.

Най-отровната змия тук е пепелянката. Доколкото съм запознат, се среща в някои места само, когато е топло и т.н. Има специфични условия, при които можеш да я видиш. Аз за 40 години живот не съм виждал на свобода нито пепелянка, нито мечка, нито вълк! Не може да се каже, че живея в гората, но не съм се лишавал от подходящи ситуации, и пак не ми се е случило.

Ами паяците! Не знаеш кога ще се мушне някой в леглото на детето и като се събуди след час сън не разбираш от къде ти е дошло... А ако не живееш на близо до болница, става страшно.

Ако имахме природа като австралийската, тук щеше да е лудница от вайпъри, крокодили, паяци, акули и отровни медузи, скатове и не знам още какво  Трябваше да ходим на излет с торби спринцовки, ножове мачете, 10 литра вода на ден, 4 резервни гуми на джипа и още и още... 

През 1996г. бях в Гренландия за 3 месеца. Там няма много опасни животни. Но пък е достатъно веднъж да те срещне бяла мечка. Дори няма нужда да те среща, достатъчно е само да замръкнеш изгубен сред снеговете на минус 40.

Всъщност, като се замисля накъде е тръгнало човечеството, нищо чудно след 30 години някой в Бразилия или Австралия да пише същата статия като мен за тяхната природа – колко е безобидно вече и как е било преди години 

Но тръгнах от другаде – мисля, че трябва по-често да се радваме и да оценяваме това което имаме и спокойствието, в което може да живеем и да отглеждаме децата си! 

Нямам предвид спокойствие в социалната сфера, за природата говоря 

Пишете на Калин Вельов на edna@netinfo.bg.