Стефания Колева
Аз бях Шарли.
Аз бях Айфеловата кула.
Аз бях Тодор.
Аз бях разстрелян сириец.
Аз бях пометен от лавина.
Аз бях загиналият руски пилот.
Аз бях Христо Проданов, въпреки че тогава не знаех, че мога да бъда.
Аз бях бабата на улицата, която проси, аз бях детето, което чака за трансплантация на орган. Аз бях кожата на бяла мечка, аз бях чернокож, неноминиран за Оскар, аз бях студентите, аз бях полицаите, аз бях Титаник, аз бях потърпевш от стихиите, аз бях...
Аз съм жена.
Сега времената са мъжки.
Времената винаги са мъжки.
През зимата е студено, след студа идват дъждовете. Или сушата.
Мъжете се умориха от еднообразието на мъжките времена. Те се умориха от ежедневието. От едно и същото. Мъжете искат да са герои. Те трябва да бъдат герои. Трябват им изненади, да действат по интуиция и смело. Да се хвърлят срещу врага без мисъл, с вяра и безразсъдство.
Мъжът трябва да е първият мускетар, трябва да е Колумб, да е стъпил на Луната преди другите, той трябва да е най-умен, най-силен. Той трябва да има непосилно чувство за хумор за другите мъже. Той не е красив, но е толкова чаровен, той издържа на болка.
Мъжът плаче. Той плаче, защото е чувствителен.
Той е благороден, нежен е.
Но днес мъжът не може да бъде такъв.
Не може да бъде, защото времената са мъжки.
Мъжът не е на кон. Той е зад бюро, зад щанд, в склад, зад монитор. Той е доктор, актьор или писател. Но не е изправен. Мъжът се е прибрал в яката си, сгушил се е в полото си. Днес, за да съществуваш, трябва да си хрисим, плах да бъдеш, тих и прикрит. Не бива да си мъжествен. Добре би било да си подъл, да си простак да си арогантен.
Мъжът трябва да е тарикат – тогава ще има къде да паркира пред блока, ще те изпревари на опашката и жена му ще го обожава.
Мъжът не е чел, не е гледал филм и в театър не е стъпвал, обаче е тарикат. Излъгал е, избутал е и дори е откраднал.
Той е щастлив. Заредил е семейната кола с по-евтин бензин от едно място, дето много хора не го знаят. Той го знае от един друг и сега ще го крие.
Той си е тръгнал по-рано от работа, успял да ги мине с 20 минути, да ги прекара – работи по-кратко, значи е на далавера.
Дали е така? Така е. Научил се е да мисли, че така му е добре. Така се прави, защото трябва да изглежда мъжествен. Да си жалък тарикат е геройство.
И тя, жената до него, го иска такъв. Защото той някак си има повече. Тя не иска да е мил, да я цени, да я чува. Тя иска той е да е тарикат и да я остави на мира. Защо тя е работила, била на едно място и на друго място и сега няма време за лигавщини. Има време само да го гледа лошо и да мълчи, защото ѝ е тежко. Има време само да му каже грозно „евала“, ако мъжът е успял да изтарикатее. Ако не е - ще го съжали. Защо? Защото сега са мъжки времена и който не се справя...
Ами ако той разбере, че вече няма смисъл, и се качи на коня и се махне! И отиде другаде. Не лъже, не краде, не прелюбодейства. Най-вероятно отново ще попадне в мъжко време.
А тя, тя какво прави? Напива се с приятелки, разказва всичко със свои думи. Приятелките ѝ казват, че той не е бил за нея, но са си траели, за да не я обидят. Че той не е истински мъж. Тя подозирала това, но го съжалявала и просто... Отива при истински мъж, а на сутринта не знае къде е била.
Мъжките времена водят след себе си раздели. Раздели с честността, със смелостта, раздели с отдадеността и уважението.
За мъжките времена трябват смели, мислещи момчета.
Излезте момчета. Излезте и вземете момичета си на коня!
Аз бях Шарли.
Аз бях бащата на детето, което падна от лифта.
Аз съм жена и живея в мазни времена!
Прочетете още от Стефания Колева в Edna.bg:
Крака до сливиците, приличен интелект или живот, достоен за сериал
Как да намалим бръчките и сметките
Не съм спокойна. Имам нужда от чудо!
Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.
Следете най-новите статии в рубриката "Колонката на" като се абонирате за информационния бюлетин на Edna.bg ТУК >>>
