Точно това е времето на пеещите картички и пиещите колеги, лампичките, джинджифиловите сладки и карираните подаръчни опаковки. Това е времето, в което циганите кръщават децата си с името Рудолф, вместо Версачи.
Това е времето, в което освен чудеса се случват и фирмените коледни партита. Всички се готвят. Жените се контят, а когато шефове им ги попитат: "Какво ще правиш на Коледа?" им отговарят: "Ще чакам някой да ме целуне под имела...". Поне това каза секретарката на Алън Рикман в "Наистина любов".
На фона на цялата тази парти-приповдигнатост се опитвам да остана с хладния си разум и ми хрумват няколко основателни причини все пак да не получиш покана за коледно парти... хо хо хо...
Защото например, ти си шефът. Без теб партито е супер, всички се отпускат, най-после могат да си говорят колкото си искат и най-често - против теб. Всички спокойно се напиват без да се притесняват, че на следващия ден някой ще ги гледа на криво и ще пуска тъпи подмятания от сорта "Да, хубаво парти се получи, разбира се за тези, които успяха да запомнят нещо то него, че имаше някой, за които то ще си остане безпаметно....". Или пък: "Сега яжте, пийте, взимайте си, вижте как сме се постарали, въпреки, че знаете, колко тежко е времето, ето вижте – уиски, луканка, бадеми, абе всичко бе, яжте, яжте, че утре сме пак на тръстиката...."
Да ти имам щедростта, шефе!
Може да не те поканят също, защото си нова и никой не те харесва. "Никой" са само настоящите жени в офиса и го правят, защото си готина, секси, общителна, интелигентна, забавна, обаятелна, абе супер си и всичките ти колеги се залепват за теб, а настоящите ти колежки просто си остават с очакването да бъдат целунати от някого под имела. Който и да е.
Може да не искат да те поканят, защото на партито ще научиш, че си уволнен и очакват, че ще правиш сцени, каквито ти ще правиш и които ще развалят коледното парти на всички.
Или пък, защото имаш ужасно пиянство. Толкова ужасно, че щом вкараш две-три се събличаш гол и започваш на крещиш "Искам абитуриентки!", налиташ на колежки, а понякога и на колеги. После рязко сменяш настроението и започваш да плачеш, че никой няма нужда от теб и че съществуването ти до голяма степен е безсмислено (което до голяма степен е така).
Търсиш балкона за да скочиш и да се самоубиваш... Абе, ужас!
А може да не те канят по музикални причини. Не защото пееш ужасно, а защото си единственият рокаджия в офиса. Всички останали са чалга-лавърс и някак не се получава симбиоза между вас. Може, нали ?
Всъщност, това са само няколко причини да си останеш капо за коледното парти. Измислих ги, заради злото си начало, както и за да намеря обяснение, защо аз НЕ съм поканен на нашето коледно парти.
Пишете на Симо на edna@netinfocompany.bg.
