Dandy
В доста шашав ъндърграунд бар на градината на „Кристал“ бях радостен да намеря приятели.
Там никой не се притеснява от моите папионки и бутониера, но не са безразлични към острия ми език. Ходил съм там даже и със смокинг, а веднъж даже и с фрак и установявах благожелателна търпимост, танцувална всеготовност и апетит за всякакви щуротии и декадансни инсценировки…
Една вечер правиха парти с нощници, друг път с фотографа Марин Каравелов направихме фотосесия, все едно съм бил уж арестуван за непристойно поведение до статуята със сърничките и съм уж в апробация и с копринен халат мета градинката, а за метлата ми е закрепена антикварна омбрела от слонова кост.
По едно време имаше нереално красив ирландец, виртуоз на огнено шоу и разни други акробатики, дошъл в отечеството да щудира класическа филология.
Лятно време спонтанно в градината и по пейките възникваха весели компании, правещи това, което гръмко бихме нарекли пърформанс. Че даже и клошарите някак си се изтръгваха от намусената мизерия за по една-две артистични пози. Просто мястото живееше пълнокръвно… По време на протестите винаги имаше остроумно решение, което демагозите не можеха да овладеят и приспособят за целите си.
Наскоро над бара надвисна заплаха – задава се ново градоустройствено решение с модерен кафе-павилион на мястото на нам любимий бар. Като съмишленици със собственика и част от момчетата зад бара, отидохме на дискусия при отговорните за тази идея, за да се осведомим как градината ще бъде облагородена и няма да ни има вече там. Стъпки в пясъка…
Гледката там бе потресаваща. Архитектите, които защитаваха проектите си, дадоха извънредно компетентно сведение за преустройството на „Граф Игнатиев“, бул. „Евлоги Георгиев“, градината пред „Свети Седмочисленици“, площада пред „Александър Невски“ и прехода към паметника на „Цар Освободител“, както и градината с паметника на Св. Климент Охридски и нам скъпата градина на „Кристал“.
Проектите са, не ще скрия, с високи качества и модерен урбанистичен патос. Изхожда се от грижата за моделиране на една централна зона, в която наслагванията водят до изглед на плюшкиновска задръстеност и вехтошарство.
Затова те минимизират екстериора с оглед на една сценичност, в която старинните сгради имат пространството да се откроят в еклектичната си красота. Срещна ги стена от настървена мнителност… Разкарването на сергиите с книги от „Славейков“ и на пазара на „Свети Седмочисленици“, част от една инерция на градско пространство, което е многократно въвеждано в подобрение и все клони към битпазар и някаква криворазбрана представа за уютност и миловидна мръсотийка, бе посрещнато на нож.
Ами нацвъканите около катедралата паметници и скулптури, които с изключение на лъва на Андрей Николов, никак, ама никак не стоят там. Предвидено е да бъдат преместени около Художествена академия и да бъдат част от тоз комплекс.
По време на дискусията лъсна психопатичната природа на българското гражданство, разпарцелирано браншово и небраншово до степен на неузнаваемост. Велосипедисти ни занимаха със своите претенции, природозащитници заклинаха да не се изсекат дори и прогнили дървета, „кореняци-софиянци“ прибягваха до аргумента как си били свикнали и не щели нищо да се променя. Архитектка-кокетка и сантименталистка врещеше, че градинките, за които виждаме как са се превърнали в свърталища на клошари, били паметник на парковото изкуство и не трябвало да се пипат…
Нима не се вижда как са изглеждали по пощенски картолини по времето на Царството градската градина, Борисовата градина, Дворцовата градина?
Ако ще говорим за паметници на парковото изкуство, нека бъдат възстановени такива, каквито са били… Само един архитект се осмели да каже, че историческият център на София се нуждае от цялостно решение – пейки, осветителни тела, металически решетки и огради, реставрация на сгради, колористика и нелишена от удобствата на съвременната цивилизация архитектурна архаика… Защо ЦУМ е обграден от стилизирани като старинни фенери, а в дворцовата градина, застлана безпардонно с асфалт, могат да се видят осветителни тела като за ултрамодерно летище. Съвсем не е ясно!
И така дискусията течеше безформено като махленски скандал, без никакъв диалог, ала изобилно гарнирана с гръмките понятия „гражданско общество“, „демокрация“, „европейска страна“ и тра-ла-ла…
Бях ужасен. Моите приятели от бара не успяха да вземат думата, никой не обърна внимание на печалния факт на умъртвяване на пространство поради монументално престараване. И че съвременната урбанистика трябва да приюти, да задоми нещо, което е живо, разбира се - във форми, интактни на старинната архитектура, съставляваща екстериора на тази централна, историческа част. От едната страна - пурифициращи браншови усилия, от другата - някакво съвременно номадство.
Напуснах дискусията с неприятното чувство за обричаща ни на мизерия липса на единомислие…
Гражданско общество ли?
Трънки! След това гаврътнах едно розе в любимия бар… Докато го има…
Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.
* * *
Прочетете още от Любомир Милчев Dandy:
Сутиенът – лежерната броня на дамската съблазън
Ако дяволът носи "Прада", то Папата - "Стефанели"
Петдесет нюанса сиво или петдесет нюанса изчервяване
