Наскоро преминах през поредната буря по пътя си. По пътя на живота...
Точно когато помислих, че съм подредила дните си - сигурност, сбъднати мечти и куп надежди.
И без никакво предупреждение или знак, без време да се подготвя, просто всичко рухна, като замък от карти, като пясъчна кула. Не можех да направя нищо, освен да наблюдавам как пада всичко около мен.
Разбира се, имаше от всичко по много – сълзи, страх, тръшках се като малко дете, че си искам обратно старото,удобното и предсказуемо до болка време. Знаеш ли какъв отговор получих? Мълчание. Тишина, толкова гъста,че чувах само собствените си страхове и демони. Болката ме парализира от към емоции и мисъл. Предадох се. Казах си това е. Край. Няма да се боря, няма да гоня повече мечти, да става каквото ще. Взех и още едно решение. Да посветя дните си не на мечти, на планове, на контрол, на мъже, на приятели, а... на себе си.
Така започнах да се фокусирам единствено над днешния ден и моята усмивка. Когато ми се плачеше, се усмихвах, когато ми се говореше - мълчах, когато исках да се скрия от света - излизах.
Реших, че ще осветя всичките си страхове, ще ги извадя на светло, ще ги поканя да излязат от мазето, да се запознаем от близо и да изпием по чай. Това прочетох в една книга и си помислих,че е добра идея. Така започнах всеки ден да се срещам със собствените си страхове, да ги каня на светло. Те ставаха все по-малки, все по-бледи и започнаха да изчезват.
С изненада установих,че ежедневно получавам възможности. За нова работа, за нови приятелства, бизнес предложения. Виждам възможности навсякъде около мен. Но вече не правя планове, нямам очаквания от никой и нищо. Имам само една мисия – да съм усмихната и по-добра. Във всичко.
Пиша това, защото знам, че ако само един човек, който като го прочете, ще се почувства по-добре и по-вдъхновен, ще си струва.
Знам, че не съм сама. Знам колко много хора в този момент губят нещо – работа, любов, приятели, пари... какво ли не. Знам точно през какво преминават. Но също така вече знам, че всичко е въпрос на избор. Просто направи своя.
Да посветиш себе си на собствената си усмивка, на щастието си, на деня, на чувството, че си жив. Да посветиш себе си на... себе си. Не твърдя,че е лесно, нито, че става за ден. Но каквито и усилия да положиш – струват си. Струва си и търпението и болката и катарзиса. Струва си.
Повярвай ми, абсолютно всичко в този живот е въпрос на избор. Просто направи своя. Защото това, което разбрах, е, че не мога да живея без ... себе си!
Автор: Ивилина Баева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
