Нашата история започна няколко месеца преди да се запознаем.
Започна от мига, в който видях висок прекрасен младеж на опашката за уверения пред канцеларията в университета ни. Беше любов от пръв поглед – без думи, без познанство... достатъчен беше един поглед.
Днес, 16 години по-късно, отдавна мой съпруг и баща на 6-годишната ни дъщеря, все още е пред очите ми там, на тази опашка за уверения.
Започнах да търся начин да се запознаем.
Беше колега от друг „поток” на специалността ни и едва няколко месеца по-късно успях да направя „пробив” в компанията му, получавайки официална покана за парти, на което щеше да е и той.
Запознахме се там и месеци след това за него бях просто „колежка”, а за мен той беше „мъжът на живота ми”. И знаех, че някой ден и той ще го разбере. Просто трябваше да бъда търпелива.
До лятото, близо година след влюбването ми от пръв поглед, не бяхме успели да стопим много ледовете. Карахме се като куче и коте пред колегите и дори чувахме от тях „където пуши, има любов”, но го приемахме с усмивка, на шега. Но лятото дойде. Отидохме на море с колеги и морето стопи всички ледове между нас и ни сближи. Оставаха два дни до отпътуването ни обратно за София, но се очертаваше да се приберем просто близки приятели.
И реших най-накрая да взема нещата в свои ръце. Да действам сега или никога! С компанията бяхме наели общо бунгало и следобеда, останали само двамата, го помолих да намаже изгорелия ми от слънцето гръб. Половин час такова мазане с масаж ми направи, че имах чувството, че съм пред припадък от всяко докосване.
А след масажа, следващите два дни, пак добри приятели... направо се отчаях от живота, казах си „това беше, каузата е загубена”. Дойде последната ни вечер на морето.
И както танцувахме изведнъж се оказа, че компанията се е разпиляла и сме само двамата сред десетки непознати. Той се приближи към мен, без да каже нищо, прегърна ме през кръста и последва най-сладката и страстна целувка на света.
Останахме прегърнати и когато колегите се появиха отново на дансинга всички ни гледаха с широко ококорени очи и не вярваха, че преди минути са оставили приятели, а са се върнали при влюбена двойка. Но не се беше случило чудо, просто той най-накрая се беше престрашил да ми покаже, че аз съм неговото момиче.
Прибрахме се хванати за ръце, сутринта дойде в моята стая и ме събуди с целувка и оттогава вече 16 години се обичаме. Четири години след това съдбовно море, един красив есенен ден, се омъжихме, а няколко години по-късно през зимата се роди прекрасната ни дъщеричка.
Докато бяхме все още гаджета той събуди някакъв поетичен порив в мен и понякога му изливах мислите и чувствата си в стих. След като любовта ни даде своя плод, а именно чакано детенце, му посветих тези редове, събрали цялата ми обич към него:
Обичам те единствен от мига,
в който срещнах те през пролетта.
През лятото морето ни събра,
есента красива ни венча.
През зимата какво оставаше ни друго,
освен в живота ни да дойде чудо.
Обичам те безкрайно – с мен бъди
до сетните добри или пък трудни дни!
Това е началото на нашата история. Пишете и вие своята, всеки ден, но не с перото на навика, а с перото на любовта!
Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
