Таро подсказки за изпитанията на празничните дни

03.12.2018 16:00

Най-сетне идват празниците. Мечтано, лелеяно време, за което често дълго се подготвяме. Организираме, каним, купуваме, опаковаме, чистим, подреждаме, готвим, сервираме, посрещаме...

И нерядко, вместо да нахранят пълноценно ума, сърцето, душата, и тялото ни, в края им нерядко се оказваме малко или повече разочаровани, изнервени, уморени, претоварени, недоволни...

Ето някои идеи, онагледени с помощта на символите на таро, които могат да ни подскажат как да си помогнем не само „да преживеем“ празничните дни, но и да ги превърнем от мечти в едни от най-хубавите спомени в живота си.

Най-напред да осъзнаем силата си и да поемем отговорност за празника си – а не да очакваме някой друг да ни го направи, като се погрижи за нас. Но и да не притискаме твърде много нито себе си, нито другите – и с очаквания, и с подаръци, и с усилия...

В празничните дни да отворим и домовете, и сърцата си, за да споделим онова, което имаме, и да потърсим онова, което все още не ни достига, за да се чувстваме вкъщи у дома си. Да се съберем с онези, с които не трябва, а искаме да бъдем. Не по задължение, а защото се ценим един друг, защото искаме и умеем да споделяме и да се веселим заедно.

Да не бягаме от отговорност, но и да не поемаме всичко върху плещите си; да не обгрижваме прекалено другите, като ги подтикваме така да бъдат само пасивни консуматори.

Да не се поддаваме на изкушението да залитаме в крайности – в храната, напитките, емоциите, общуването. Целебно е да се стремим към баланс между даване и получаване, между активност и почивка, между говорене и слушане. Близостта се ражда и в това да говорим помежду си, и в това заедно да помълчим.

Празниците, не по-малко от делниците, са време, в което имаме нужда от надежда, вяра и любов. Може би и затова най-вече се събираме заедно – да се подкрепим, да вдъхнем кураж на себе си и на ближния, да открием заедно и да споделим „живата вода“ която вдъхновява и изцелява и телата, и душите ни.

Най-празничната музика е изпята с нотите на споделеното общуване, в което се осмеляваме да се отворим, да кажем и да покажем съкровените си мисли, чувства и намерения – без маска и без грим. И да изслушаме внимателно, търпеливо и радостно и чуждата „мелодия“.

В суматохата на празничните дни е важно да усетим от какво наистина се нуждаем и да (си) го осигурим. За да предпазим и себе си, и другите от онова, което може и да е хубаво само по себе си, но ни е излишно тук и сега.

За да съумеем истински да се радваме и веселим, е полезно да не се взимаме твърде насериозно. От помощ ни е и да бъдем гъвкави и адаптивни – и да се радваме и на малкото, защото от него се ражда голямото.

Празниците ни събират под един покрив с други, различни хора. Важно е да съумеем да намерим общ език с всекиго от тях – а понякога най-добрият начин да кажем нещо е да се вслушаме и да изслушаме...

За да се опазим от преяждане и препиване, които ни водят в последствие до недоволство и съжаление, е важно да умеем да се въздържаме и да не слагаме всичко на масата – и буквално, и преносно...

Когато се срещат двама души, се докосват две вселени. Какво да кажем за дни, в които се събират на едно място много, макар и близки, хора... Тогава срещите са трудни, а общуването почти невъзможно без компромиси, които ни помагат да открием общото помежду ни на територията на сърцето, отвъд понякога непреодолимите различия, поднесени от съжденията на ума...

В суетнята около подготовката, а и след това, е целебно да намерим време да се усамотим, поне за малко, и да си отдъхнем – защото човешките батерии също имат нужда от зареждане. Достатъчно и качествен сън е жизнено необходим. А един от най-добрите лечители е тишината...

Добре е да помним, че не винаги нещата са такива, каквито ни изглеждат. За да се предпазим от „оптични измами“, е добре да виждаме, докато гледаме, да чуваме, докато слушаме, и да не присъстваме формално в ситуации и отношения. За да не повтаряме стари грешки до безкрай и да съумеем да преминем през познати ситуации по нов, буден начин.

Подаръците могат да ни зарадват, но да се превърнат в бреме и за даряващия, и за получаващия. Най-ценният подарък е не онзи, който струва най-скъпо, а този, който е дарен и приет от сърце, с мисъл и чувство за другия.

Да си пожелаем от сърце в празничните дни и нощи да застанем на една честота – тази на любовта и на споделянето с доверие на онова, което всеки от нас носи в историята на сърцето си. Тогава различията няма да застанат помежду ни, а всеки ще изпее своята мелодия в синхрон с общата празнична песен.

За да бъде светлина и в ума, и в сърцето, и в дома ни. И празниците да бъдат не празни дни, а пълни с безценни и непреходни подаръци, които не можем да купим в никой магазин по света.

Още: