Помири се с възрастта ти, вместо да бягаш от нея

16.08.2022 14:00

Противно на онова, което твърди и ни внушава до голяма степен съвременната “културна” представа, красотата съвсем не е привилегия само на определена биологична възраст, съвсем не е обвързана само и единствено с младостта.

С годините, искаме или не, всички ние се променяме, променят се светогледът ни, себепознанието, себереализацията ни. А с промяната на онова, което ни е отвътре, естествено се променя и начинът, по който изглеждаме отвън.

С годините човек притежава естествената способност да опознава и да проявява различните лица на красотата, да разцъфва, най-вече като все по-смело си живее живота, като става все по-задълбочен и най-вече все по-истински.

Представата ни за хубост, за красота е свързана, разбира се, не само с личните ни виждания, но и с това доколко сме зависими от общоприети разбирания (нерядко обременяващи клишета), и то не само по този въпрос.

Добре е да осъзнаваме, че не само е невъзможно, но не е и нужно човек да се стреми да изглежда по-млад, отколкото всъщност е, за да е красив.

Красотата е свързана не само с външността, а с това как си живеем живота, как се чувстваме в кожата си, в дома си, в работата си, хармонични и истински ли са взаимоотношенията ни, доколко сме свободни да творим според нуждите и повелите на душата си, доколко и как се себесбъдваме с любов и радост, доколко сме в хармония, в мир със себе си и със света.

А усещането за хармония се основава на съответствието между вътрешното състояние на човека и външния му израз, с удовлетворението, че човек е на мястото си, че изживява пълноценно времето си, че трупа преживявания, опит - истински съкровища, които никой и нищо не може да му отнеме и които обогатяват и него, и хората, с които споделя живота си.

Решаващо е да се чувстваме в мир с възрастта си, с годините си, а не да бягаме от тях, като имитираме външни представи, като насилваме себе си и като покриваме неестествени очаквания и предубеждения.

Говорим си за...

Всяка възраст има своята хубост, своето красиво и хармонично съответствие между форма и съдържание, между това как човек се чувства, какво мисли и знае, как пристъпва напред и навътре, как върви през живота си. Детето има своята невинност и очарование, младостта - своята свежест и непредубеденост, зрялата възраст вибрира на различна честота и ни помага да постигнем познание, спокойствие, дълбочина, мъдрост.

А тези искри, тази светлина в очите на човека, който не се опитва да бяга от себе си, от вътрешното си време, от вътрешната си истина, са незаменими и несравними с никоя самоцелна външна промяна.

Те превръщат пълноценно живеещия човек в целител, ценител и вдъхновител, и са свидетелства за пълноценно живян живот - едно от най-ценните съкровища на земното ни съществуване.