Всеки мир е роден по време на война. За да можем да го износим и да го отгледаме, жизнено важно е да умеем да се грижим за себе си и за близките си по време на житейските бури, които сме предизвиквани да преживеем - сами, в тясното си обкръжение или заедно с непознати за нас хора.

Целебните процеси естествено текат от центъра към периферията. Затова и в житейските кризи първите ни стъпки естествено са свързани с грижата за нас и за близките ни. Най-напред сме отговорни за своята и за тяхната хармония и благополучие.

Жизненоважно е да подхранваме мира и хармонията първо у себе си. Защото малкото поддържа голямото и му дава сила, онова, което преживяваме отвътре, неизбежно повлиява обкръжението ни, а светът всеки ден се ражда отново и отново в нашето съзнание, тяло и дом.

За да се погрижим за мира, целебно е най-напред да обгрижим атмосферата в своето семейство: да изговорим премълчавани важни неща, да си признаем и да изразим неразрешени, потрупани конфликти, да дадем право на глас на насъбрани гняв, вина, съжаление и самосъжаление, обвинения, обида.

Целебно е и да потърсим войната непосредствено у себе си. Да се запитаме вслушваме ли се в душата си и в тялото си или воюваме ли с тях, каква е нашата представа за здраве, следваме ли подсказките на вътрешния си глас, на интуицията си или ги подменяме с готови отговори, стъпили върху чужди представи, интереси и нужди.

Снимка: Unsplash

Трудните периоди и взаимоотношения са свързани с изпитания, но ни предлагат и своите златни възможности. Дават ни достъп до скрити дълбоко съкровища, които в обичайното време трудно могат да бъдат достигнати; предизвикват ни да родим и да споделим и  даровете на чувствителността и съчувствието (от които обаче не бива да лишаваме и самите себе си).

Във време на сблъсъци е важно и да можем да разграничаваме конфронтациите, които не бива да избягваме, от онези, в които е жизненоважно да не се оставаме да бъдем въвлечени.

Когато нямаме собствен център в любовта и истината, когато сме пълни с неизказани мисли, неизразени чувства, емоции и вътрешни истини, губим връзка със същността си и ставаме все по-непропускливи за светлината. Тогава все повече загърбваме своите задачи, път и истина и ставаме подвластни на чужди интереси.

Затова по време на турбулентни и шумни времена от огромно значение за психическото и физическото ни здраве е умението да оставаме в тишина, сами със себе си, да се вслушваме в гласа на вътрешния ни водач, който знае кое е добро за нас по-добре от който и да е външен авторитет, да филтрираме потока от външни гласове, които напират да навлязат в личното ни пространство и да откраднат времето и енергията ни.

Важно е да се стремим да не бъдем еднопластови и едностранни. Неслучайно имаме две очи - за да отгледаме поне две гледни точки.

Нерядко се давим не в негативите на ситуацията, а в собствените си мисли, чувства и емоции.

А и онова, върху което се фокусираме, което виждаме у себе си, у един човек или ситуация, го храним и поддържаме всеки ден.

Снимка: iStock

Божествената справедливост е недостъпна за човешкото ни съзнание. Затова е необходимо да мерим с един аршин и себе си, и другите. Не само да разсъждаваме (да съдим), но и да чувстваме. Да се вслушваме в интуицията си. Защото онова, което загърбваме и отричаме, ни предстои да преживеем.

Всяка победа над другия е пирова; а раните, които сме нанесли на другите - с мисли, с думи или с отношение, след това се налага да лекуваме и върху себе си.

Защото докато само един от нас е извън храма, всички ние студуваме и страдаме. Агресорът и жертвата танцуват един и същи танц.

А истинското спасение за едного е спасение за всекиго. Когато си припомним, че моето добро е и твое добро, твоят интерес е и в мой интерес, тогава онова, което стои помежду ни и ни надхвърля, не ни разделя, а започва да ни сдобрява. Тогава започваме да се отнасяме към другия така, както бихме искали той да постъпва с нас. Казваме нещата така, както бихме искали и сме готови ние да ги чуем.

И осъзнаваме, че винаги сме от един отбор - а от различията и противоречията помежду ни постепенно се ражда нов свят: по-светъл, по-радостен и по-истински. Нов мирен свят - до следващото изпитание, тогава, когато сме готови да понесем отново целебната болка от истината и израстването.

Още от Илиана Смилянова:

• Любов-криле или любов-окови?
• Менопаузата - да износим и да родим не друг, а себе си
• Благословията на разбитото сърце
• Изцеляващата енергия на 2022: Година за любов и верни избори
• Как да оздравяваме всеки ден
• Изборът между любов и страх
• Ненавреме означава бреме
• Пътят към здравето минава през болестта
• С чужди - драг, вкъщи - враг