С чужди - драг, вкъщи - враг

19.08.2021 13:00

Първата част на заглавието, заимствано от пиеса на Иван Вазов, онагледява начин на мислене и поведение, който много от нас познават, защото е естествен човешки стремеж: да сме учтиви и внимателни към непознатите, да се стремим да направим добро - особено първо, впечатление, да се представим в добра си светлина в едно ново запознанство.

Когато обаче „светлата ни половина“ е запазена „по подразбиране“ основно или предимно за „чуждите“, за онези, с които не се сближаваме и с които не задълбочаваме отношенията си, тогава „тъмната”, сенчестата ни страна остава да принадлежи само и изцяло на близките ни - на онези, с които споделяме ежедневието си и които имат ценната, но и нелека привилегия да ни познават „без маска и без грим“.

Още от Авторите

Грижата и вниманието, когато са истински и от сърце, а не поза и маска, извират отвътре навън. Тогава те по естествен път ползват първо самите нас - да сме мили, търпеливи и внимателни към себе си е голямо изпитание и урок, който учим цял живот. После естествено и с лекота радват и тези, с които съдбата ни е събрала и които са се решили да споделят с нас живота си.

Улисани в ежедневни задачи, поддавайки се на рутината, приемайки за даденост хората до нас, сме изкушени да забравим, че нищо не съществува по подразбиране, че подобно на цветята и на всичко, което е живо и се развива, и отношенията с близките ни се нуждаят от ежедневни внимание и грижа. И без тях те залиняват и изсъхват.

Ние непрекъснато се променяме. Дори днес вече сме различни от вчера - в това е и голяма част от вълшебството на живота. Растем, а заедно с нас закономерно расте и се променя всичко онова, с което сме свързани - и отношенията, от които сме част. Което започнем да приемаме за даденост, което престанем да виждаме всеки ден с нови, будни, радостни и грижовни очи, постепенно започва да се отдалечава от нас.

Ако забравим, че човешките избори се препотвърждават отново и отново всеки ден, че всеки един от нас е свободен и в правото си, ако пожелае, във всеки един момент да тръгне в нова, различна от нашата, посока - тогава, рано или късно, можем да се окажем лоши градинари на житейската си градина.

Защото любезността не е привилегия, полагаща се само на „чуждите“. Житейско предизвикателство и скъпоценен дар е да опознаем някого и да продължим да го обичаме. Всъщност с опознаването и сближаването идва и любовта. Любов, която има нужда да бъде и показвана, и казвана. Да бъде проявявана в големите, но и в малките неща, в ежедневното внимание, в дребните жестове, в уважението - към най-драгите ни, към онези, с които сме се осмелили да бъдем все по-близки и все по-истински.