Да помним означава да не бягаме и от сянката, и от слънцето

15.06.2022 14:15

Нерядко забравяме, че сме тук, за да си живеем живота. В края му не ни очакват нито пътен лист, който трябва да попълним, нито оценки, които да придадат или не стойност на онова, което сме преживели.

Всичко, което е било част от пътя ни, всичко, което сме сътворили, на което сме се осмелили, се превръща в безценен дар, в съкровище, което никой не може да ни отнеме. Не можем да си го отнемем и самите ние - но можем да го обезценим, да го обезсилим, като го обгърнем в забрава.

Още от Авторите

Да забравим (да отречем) свои преживявания, най-вече - но не само - онези, които свързваме с болка, разочарование, загуба, неуспех, провал, раздяла, означава да разплетем поне половината от житейската си плетка, да оставим в нея дупки, през които да изтичат и времето, и енергията, и вдъхновението ни.

Паметта е безценно човешко умение, способност да тъчем и да поддържаме нишките на смисъла. Означава отдаване на почит на онова, което е било, на онези, които са го преживели, на следите, които са останали и върху които ние надграждаме стъпките си. Човешката памет е спасително хранилище на живота, ценна жива библиотека, в която няма нито една безинтересна и безсмислена творба.

Духовен закон е, че всяко нещо, което съществува, има своето право на съществуване. Така и всяко нещо, което е било, има своето право да бъде помнено, да бъде почитано. Да помним е единственият начин да не повтаряме грешките (си) отново и отново, да не зацикляме в едни и същи преживявания до пълно изтощение, губейки смисъла и жертвайки енергията, времето, силата си.

Говорим си за...

Нищо човешко не е чуждо на никого от нас. Това, което (при)виждаме у другите, независимо дали ни харесва и привлича или ни плаши и отблъсква, съществува у всекиго от нас, в активно или в спящо състояние, признато, овладяно или потиснато, „забравено“. Житейският опит, личният и чуждият, е най-ценният учебник за човека. Да помним преживяното, да преобразуваме и да надграждаме смисъла му е безценен дар.

Да помним е здравият път към това и да простим за нелекото и понякога болезнено минало - част от всяка човешка съдба. Защото паметта лекува и освобождава. Забравеното не изчезва, а потъва и придобива власт над нас, отваря вратата на безпаметното повторение, подмамва към загуба и подмяна на истинските ориентири, към бягство от същността.

Да помним означава да не бягаме и от сянката, и от слънцето, и от всички нюанси помежду им. Означава да не бягаме от живота, а да го живеем - в целия му спектър, в едно безкрайно тук и сега, сдобрило вчера, днес и утре, успехите и провалите, намерило място в себе си и за всеки дар, и за всяко изпитание. Означава да не усложняваме, а да опростяваме живота си. Като (си) прощаваме, но не забравяме.