„Имало едно време... в Холивуд“: Визионерът Куентин Тарантино – създателят на личности и светове

Куентин Тарантино
Снимка: Getty

Георги Петров

За две години и половина редовно писане на журналистически материали за кино в този сайт не мога да си спомня да съм посвещавал статия на конкретен режисьор или сценарист. Изпод пръстите ми са излезли десетки текстове за екранни звезди, актьори и актриси, познати в цял свят, но нито един за някои от хората, които дирижират представянията им иззад камерата.

Е, Куентин Тарантино не е кой да е режисьор или сценарист. Създателят на най-актуалния филм по киносалоните в момента, „Имало едно време... в Холивуд“, е олицетворението на думата „уникален“. Той и неговите филми са неповторимо съчетание от всички клишета, класически похвати и тропи от седмото изкуство, за които можете да се сетите, до степен, в която са всъщност съвършено оригинални.

Куентин Тарантино
Снимка: Getty

Роденият през март 1963 година Тарантино е отражение на творчеството си. Още като дете той започва да поглъща попкултурата около себе си, четейки романи и гледайки филми, предназначени за читатели и зрители далеч над възрастта му. Задържан е от полицията още на 15 години, когато отмъква скрито от супермаркет криминален роман на Елмор Ленърд, автора от чието литературно творчество Тарантино впоследствие взаимства и сюжета на филма си „Джаки Браун“.

Големият режисьор и сценарист дължи сякаш необятната си обща култура именно на тези свои наклонности. Той няма висше образование и не се е обучавал да пише сценарии в академия, вечерна школа или нещо подобно. След като навършва пълнолетие, Тарантино сменя редица работни места, винаги свързани по един или друг начин с шоубизнеса.

Независимо дали е имитатор на Елвис Пресли в бар, или касиер във видеотека, той остава неразривно свързан с хобитата си, които очевидно обича повече от всичко. Междувременно започва да пише и сценарии, някои от които съумява да продаде на холивудските студия, макар и в доста редактиран вид, цели десет години по-късно.

Дебютът си в киното дължи на щастливата си среща с великия Харви Кайтел, когото впечатлява със сценария си за Reservoir Dogs / „Глутница кучета“. Кайтел, въпреки факта, че не притежава собствена продуцентска къща като редица филмови звезди в наши дни, прави всичко по силите си да осигури заснемането на филма, като приема да играе и главната роля.

Резултатът е минималистен, нискобюджетен криминален филм, който излиза през 1993 година, със сюжет, движен от диалога, а не от екшъна. Тарантино блесва с фантастичния си талант да пише ударни, паметни реплики, да съчетава известна музика с действието във филмите си и да поддържа усещане за несекващо развитие и динамика изцяло посредством диалозите между персонажите си.

Куентин Тарантино
Снимка: Miramax Films

Във филма участват Кайтел, самият Тарантино, Тим Рот, Стив Бушеми и Майкъл Медсън, последният от които прави в „Глутница кучета“ вероятно най-паметното си превъплъщение. Редица от тези актьори остават сътрудници на Тарантино и в следващите му авторски кинопроекти.

През 1994 година излиза „Криминале“, най-емблематичният филм на големия режисьор и сценарист и до днес. Лентата не е нищо по-малко от шедьовър, който капсулира съвършено духа на 90-те години на миналия век. Тарантино работи върху лентата с първокласни изпълнители, всеки от които дарява с безумни екранни моменти, запечатани навеки в модерната популярна култура.

Джон Траволта и Брус Уилис, които записват застрашителни серии от кариерни провали преди „Криминале“, дължат несекващата си и до днес актуалност именно на Тарантино, който им поверява главните роли във филма си. Персонажът на Винсент Вега е написан именно за Траволта, жест, който актьорът признава, че не е очаквал от никого през 1994-та, когато е на ръба на потъването в забрава.

Куентин Тарантино
Снимка: Miramax Films

„Криминале“ събира Тарантино и с най-идеалния му партньор в направата на филми, човекът, който заковава нетрадиционните му крилати фрази по-добре от всеки друг – Самюел Л. Джаксън. Единствената номинация за „Оскар“ на актьора досега си остава именно за митичното му изпълнение като Джулс Уинфийлд в „Криминале“, наемен убиец с наклонност към философски размишления и рецитиране на библейски монолози.

Паметни моменти в лентата имат още Винг Реймс, Харви Кайтел, Кристофър Уокън, който изнася около четириминутен абсурден комичен монолог със стоманена физиономия и тътнещ глас в единствената сцена, в която участва, и, разбира се, Ума Търман, която оттам нататък се превръща в муза на Тарантино. На възраст от 32 години той се изкачва на върха на Холивуд, номиниран е за редица награди „Оскар“ и е отличен на фестивала в Кан.

Затова и не е учудващо, че следващите му няколко проекта не успяват да достигнат нивото на „Криминале“ или „Глутница кучета“. „Джаки Браун“, двете части на „Убий Бил“ и „Разходка смърт“ имат своите индивидуални качества и запомнящи се моменти в типичния стил на Тарантино, но не достигат художественото и културно ниво на първите му две произведения.

Куентин Тарантино
Снимка: Getty

До тази летва, 15 години след „Криминале“, най-много се доближава „Гадни копилета“ от 2009-та, военният филм на Тарантино за измислените подвизи на отряд от американски евреи, които успяват да ликвидират самия Хитлер в киносалон. Звездата на филма е Брад Пит, но никой не успява да надмине Кристоф Валц в амплоато на полковник Ханс Ланда, елегантният, хитър, усмихнат и изключително учтив антагонист в действието.

Валц печели „Оскар“ за поддържаща мъжка роля за изпълнението си, постижение, което повтаря и с представянето си в следващия филм на Тарантино, „Джанго без окови“, от 2012 година. В лентата блестят още Джейми Фокс, вездесъщият Самюел Джаксън и Леонардо ДиКаприо, който изиграва цяла сцена от лентата с порязана, обилно кървяща ръка.

„Имало едно време в Холивуд“: Суперзвездата Леонардо ДиКаприо - лидерът на едно поколение

„Джанго без окови“ донася на Тарантино и първия му „Оскар“ за оригинален сценарий, отдавна заслужено отличие, което, за щастие, все пак му е връчено за подобаващо добър филм. Лентата е подкрепена и от фантастичен саундтрак, в който се съчетават хип-хоп парчета, ретро музика, кънтри и авторско произведение на легендарния Енио Мориконе.

Куентин Тарантино
Снимка: Getty

Мориконе композира целия саундтрак за следващия филм на Тарантино, който отново е уестърн, и печели първия си „Оскар“ за него на възраст от 84 години. За „Омразната осморка“ режисьорът събира пред камерата си редица от най-верните си сътрудници, от Самюел Джаксън и Кърт Ръсел до Тим Рот и Майкъл Медсън.

„Имало едно време... в Холивуд“: Ветеранът Кърт Ръсел – най-верният мъж в шоубизнеса

Крайният резултат е излишно дълъг филм, израз на най-неовладяните импулси на Тарантино, който въпреки това изобилства с паметни диалози и шокиращи моменти. Неслучайно в положителните отзиви за „Имало едно време... в Холивуд“ повечето критици отвъд океана сравняват позитивно лентата с „Омразната осморка“ и говорят за творческия самоконтрол, упражнен от Тарантино.

Куентин Тарантино
Снимка: Getty

Това ни довежда и до август 2019 година, когато светът вече гледа деветото произведение във филмографията на режисьора с всеобщо одобрение. Тарантино нееднократно е изказвал желанието си да се оттегли от филмовата индустрия, преди да навърши 60 години, и да не прави повече от десет авторски проекта.

Предстои да видим дали ще изпълни многократно заявената си закана, но няма съмнение, че всички стискаме палци по някакво чудо да размисли. В изумителния ход на своята кариера Тарантино се е превърнал в не по-малка звезда от тези, които е идолизирал през детството и младостта си. Сега той е икона, на която светът на киното се кланя, и модел за подражание на неизброими амбициозни младежи.

Прочетете още от Георги Петров:

 

 

 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти